Към отговора на Йордан Ефтимов във в. „Литературен вестник“ от 10.06.2015 г. на „Отворено писмо до Йордан Ефтимов във връзка с участието му в юбилея на Любомир Левчев“
В делово писмо от 27 май 2015 г. г-н Йордан Ефтимов любезно и категорично ме уведоми, че ми предлага да публикува моето „Отворено писмо до Йордан Ефтимов във връзка с участието му в юбилея на Любомир Левчев“ в своя брой на в. „Литературен вестник“, планиран за 10 юни 2015 г. (Перифразирам, доколкото става дума за лична, макар и стриктно делова кореспонденция.) В същото писмо г-н Ефтимов изрично и натъртено заявава, че е готов да (пре)публикува моето отворено писмо до него единствено и само в случай че това стане заедно с неговия отговор.
Както съобщих на участниците в дебата във връзка с участието на Й. Ефтимов в тържественото честване на юбилея на Л. Левчев в текст от 27 май 2015 г., публикуван в блога ми, аз със задоволство приех любезното и недвусмислено категорично предложение на г-н Йордан Ефтимов да (пре)публикува моето отворено писмо до него заедно с отговора му в неговия брой на в. „Литературен вестник“ от 10 юни 2015 г.
Днес, 10 юни 2015 г., излезе броят на в. „Литературен вестник“ с водещ броя (редактор) Йордан Ефтимов, в който според любезно предложеното и категорично заявеното от г-н Йордан Ефтимов в делово писмо от 27 май 2015 г. трябваше да се публикува моето „Отворено писмо до Йордан Ефтимов във връзка с участието му в юбилея на Любомир Левчев“ заедно с отговора на г-н Йордан Ефтимов на отвореното ми писмо до него.
Вече разполагам с книжния вариант на броя на в. „Литературен вестник“ от 10 юни 2015 г. (бр. 22, 10-16.06.2015, год. 24) с водещ броя (редактор) Йордан Ефтимов.
Длъжен съм да заявя най-малкото със същата категоричност, с която г-н Йордан Ефтимов в делово писмо до мен от 27 май 2015 г. предложи да (пре)публикува във въпросния брой моето „Отворено писмо до Йордан Ефтимов във връзка с участието му в юбилея на Любомир Левчев“ заедно с неговия отговор, че във в. „Литературен вестник“, бр. 22, 10-16.06.2015, год. 24 не присъства моето отворено писмо и отговора на г-н Йордан Ефтимов.
Липсата на отговор също е отговор. Приемам отсъствието на отговор във в. „Литературен вестник“, бр. 22, 10-16.06.2015, год. 24 като отговора на г-н Йордан Ефтимов на моето Отворено писмо до него от 19 май 2015 г., публикувано в блога ми.
Липсата на отговор на въпрос, отправен в публичното пространство и касаещ събитие от публичното пространство, неизбежно измества обсъждането на проблема в приватното пространство. Какво се случва там само можем да гадаем.
Същевременно трябва да сме наясно с една важна асиметрия, традиционно характерна за българското културно пространство, привилегироваща мълчанието пред говоренето. Коментирал съм властта на публичното мълчание и съпътстващото го приватно говорене във връзка с явлението Сакскобургготски и казуса Марин Бодаков.
След дебата около съвместяването от страна на г-н Марин Бодаков на функциите на редактор във в. „Култура“ и на съветник по въпросите на културата в Кабинета на Председателя на Народното събрание Георги Пирински (2006-2009) за втори път ми се случва да не ми се отговори на въпрос, поставен в публичното пространство.
В този контекст липсата на отговор е равнозначна на дисквалификация на повдигащия въпроса.
Тази дисквалификация протича в приватното пространство. На липсата на отговор в публичното пространство отговаря дисквалификация в полето на приватното говорене.
С оглед на този опит предполагам, че на моето публично Отворено писмо е отговорено с необходимата степен на основателност и задоволителност в пространството на приватното говорене.
Което всъщност прави отговора в публичното пространство излишен.
Знам, че публичното мълчание (и приватното говорене) е по-силно и ефикасно от публичното говорене (и приватното мълчание). Вярвам обаче, че има една незаобиколима остатъчна рационалност на публичното говорене, оцеляваща и след приватното дисквалифициране на питащия публично и очакващ публичен отговор.
Знам, че въпросът ми към Йордан Ефтимов е получил задоволителен отговор в сферата на приватното говорене, което обезсмисля самото питане.
Но приватната задоволителност на отговора и отговарящата му приватна дисквалификация на питащия не дисквалифицира публичния смисъл на повдигнатия въпрос.
В заключение ще го припомня: Защо Йордан Ефтимов взе участие в тържественото честване на юбилея на Любомир Левчев?
vs. archives 