vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Българска тетрадка

 

Това е тетрадка тип ученическа изписана
От край до край с бележки чумата
Гневът изброяване на корабите Едип
Син на Иван Костов затлачената градска канализация
От която всичко изплува при летен дъжд
Машината Хамлет през прозореца
На висок етаж на панелен блок с изглед
Към най-голямата топлоелектрическа централа
На София влязла в експлоатация в началото на 60-те
Реабилитираният Трайчо Костов преименуван отново
Четвърт век по-късно ТЕЦ София Изток в шумоленето
На ресните на вратата където не разбираш нито дума
И чуваш само езикът да ломоти
Превода на Хьолдерлин Едип ’67
Сякаш в античността първото пътуване
В чужбина при Ginka в България
Момичето с което отиде на германската
Постановка на Антигона и отиваш за първи път
Заради нея при хиперборейския Ерих Креон
Източен Берлин е по-сив дори и от София
ДС освен всичко друго е и Институт по социология
Заради една тракийска вещица като почти всички жени
По тези земи Югът не е мек и топъл античният
Ландшафт е твърд и режещ най-евтината
Отпускарска дестинация добро място за писане е
Там където не разбираш нито дума
При повече от двама на едно място един е доносник
Насаме с езика под ориенталското вещаене на ресните
На вратата на ресторанта в работническите предградия.

 

 

 

 

 

Из Хайнер Мюлер „Война без сражение. Живот в две диктатури“ (8)

 

Структурата е прозрачна и проста, защото е непосредствено политическа, в по-голяма степен, отколкото в по-ранните пиеси. В политиката изтънчеността, измамата и иронията са забранени.

 

 

 

 

 

Отговор на коментара на г-жа Анжела Димчева към „Отворено писмо до Йордан Ефтимов във връзка с участието му в юбилея на Любомир Левчев“

Уважаема г-жо Димчева,

Благодаря за коментара Ви към „Отворено писмо до Йордан Ефтимов във връзка с участието му в юбилея на Любомир Левчев“. Моля да ме извините за забавянето на отговора ми. Изчаквах редакционното приключване на броя на в. „Литературен вестник“, в който ще бъде (пре)публикувано отвореното ми писмо до г-н Йордан Ефтимов заедно с неговия отговор.

Мисля, че сте надценили отвореното ми писмо, посветено на участието на г-н Йордан Ефтимов в тържественото честване на 80-годишния юбилей на Любомир Левчев, определяйки го в началото на Вашия коментар като „вманиачено, егоцентрично Отворено писмо“. Това силно надценяване е симптоматично за спадащия праг на търпимост към евентуални гласове, които продължават да не харесват и да не обичат перфидния, но в крайна сметка просташки чар на червената буржоазия. Не виждам нищо вманиачено и егоцентрично в нехаресването и необичането на публични фигури, които са видни представители на върхушката на престъпния комунистически режим.

(Далеч съм от това да Ви обвинявам в „пристрастие към комунистическия режим“. Проблемът е другаде. Доколкото мога да преценя от коментара Ви, Вие смятате за възможно чистото разделяне между колаборационизъм и ценностите на високата култура – и Л. Левчев е добър пример за това чисто разделяне. Позволявам си да се усъмня в практическата жизнена възможност на това чисто разделяне.)

Любомир Левчев е подобна публична фигура: виден представител на върхушката на престъпния комунистически режим, Председател на Съюза на българските писатели (1979-1988 г.) по време на замислянето и осъществяването на Възродителния процес. В качеството си на Председател на СБП по това време Л. Левчев спада към върхушката на отговорните за престъпните деяния, извършени спрямо български граждани от турски произход. Той носи отговорност, за съжаление непотърсена, за националкомунистическото подключване на СБП в пропагандната кампания, подсигуряваща провеждането на Възродителния процес.

Не виждам нищо вманиачено и егоцентрично в припомнянето на тези факти. Учудвам се, че никой не припомни тези факти при тържественото честване на 80-годишния юбилей на Л. Левчев.

Важен аргумент в коментара Ви към отвореното ми писмо е детайлното познаване „особено“ на мемоарите на Л. Левчев. Едва ли ги познавам толкова добре като Вас, но един детайл ми направи впечатление: позоваването на устни изказвания на хора, които вече не са сред живите в момента на автобиографичното писане. Те не могат да възразят. Лично за мен Любомир-Левчевата „поезия и истина“ е типичен пример за систематичното пренаписване на историята на Народна Република България с цел легитимиране на собственото си участие в престъпните деяния на комунистическия режим.

Вие смятате, че Л. Левчев е имал „много по-сложна роля“ от тази на видимия колаборационист и високопоставен участник в престъпния комунистически режим. Назовали сте тази много по-сложна роля със собственото й име: Людмила Живкова. Напълно съм съгласен с Вас. Това е името на много по-сложната роля на Л. Левчев. За разлика от Вас обаче смятам, че „опасната привилегия“ на Л. Левчев като приближен на Л. Живкова има отношение не само към „Златното десетилетие“ на българската литература през 80-те (бих добавил имената на Златомир Златанов и Ани Илков), но и към доста по-прозаичния обрат от комунизъм към национализъм и „мирен преход“ към капитализма.

„Йордан Ефтимов е свободна личност, с правото да присъства и да се изказва дори и в Ада.“ Съгласен. Не съм забранявал на Й. Ефтимов да вземе участие в тържественото честване на юбилея на Л. Левчев. Дори нямаше да разбера за това, ако той изрично не бе пожелал да ме уведоми. Изхождайки от това изрично и персонално уведомяване, си позволих да го попитам публично за основанията му да вземе участие в празнуването на юбилея на Л. Левчев. Той любезно се съгласи да (пре)публикува отвореното ми писмо в свой брой на в. „Литературен вестник“ и да отговори на него. Едва ли би направил това, ако смяташе, че съм го лишил от правото на свободата на избор. Не смятам също така, че зала 6 на НДК е Адът. Сигурно е било доста приятно и важно да се бъде там, имайки предвид добрата посетеност на събитието от страна на българския политически и културен елит.

„Той цени твореца Левчев, което няма нищо общо с временната политическа роля на нормалната за онова време идентификация.“ Отново ще си позволя да се усъмня в екзистенциалната възможност за чисто разделяне между „твореца“, от една страна, и „временната политическа роля“, от друга. (Апропо, не знам защо смятате „политическата роля“ на Л. Левчев за „временна“. Не ми е известно той публично да е декларирал, че смята някогашната си „политическа роля“ за грешка.) Също така смятам, че няма нищо „нормално“  в идентификацията с престъпния комунистически режим. Няма такова нещо като „нормалната за онова време идентификация“. Това не е въпрос на „нормалност“, а на личен избор.

В края на коментара си Вие отново прибягвате до аргумента на слабата ми запознатост с въпроса, по който си позволих да се изкажа. Този път липсата ми на „информираност“ се отнася до присъстващите на събитието в зала 6 на НДК. Не съм присъствал и нямам информираност на очевидец. Видях, че спонсорите на събитието са небезизвестни бизнесмени от морето – и огромен списък с присъстващи. От Вас научавам, че в него е имало „достатъчно много колеги от дясното пространство…“, каквото и да се крие зад това „колеги от дясното пространство…“.

„Ще се учудите, ако им кажа имената“, казвате.

Едва ли.

И в случая загубата на способността за учудване е наистина проблем.