vs. archives

1
Вярно, живея във времена мрачни.
Беззлобното слово е глупост. Челото без бръчки
показва безчувствие. Който се смее,
още не знае
страшната вест.

Какви времена са дошли, че един
разговор за дървета да бъде престъпно деяние,
защото той означава мълчание за злодействата!
Който минава по пътя спокойно,
нима ще е глух към страданието
на свойте приятели?
Вярно, аз имам все още заплата.
Повярвайте ми: тове е случайно. Нищо
от това, което работя, не ми позволява
да ям до насита.
Случайно съм оцелял. (Ако моето щастие свърши,
аз съм загубен.)
Казват ми: яж и пий! Ти имаш!
Как мога да ям и да пия,
щом вземам от гладния, като ям,
а моята чаша вода ще е нужна на жадния?
И все пак: пия и ям.
Аз искам да бъда мъдрец.
Във древните книги е писано какво значи мъдрост:
въздържай се от световните битки и твоят живот
ще мине без страх.
Не използувай насилие.
На злото отвръщай с добро.
Не изпълнявай своите желания, а ги забрави.
Туй е мъдро.
Това аз не мога.
Вярно, живея във времена мрачни.

2
В града аз дойдох във година размирна,
когато владееше глад.
Сред хората тръгнах в година метежна,
със тях се бунтувах и аз.
Тъй отлетяха годините,
отредени за мен на тая земя.
Хранех се в отдиха кратък на битките.
Спях със убийците.
Бях невнимателен с мойта любима
и търпеливо не гледах природата.
Тъй отлетяха годините,
отредени за мене на тая земя.
В моето време в тресавища водеха моите пътища.
Моят език ме предаваше сам на врага.
Малко аз можех да свърша. Дори господарите,
виждах, по-сигурни бяха без мене.
Тъй отлетяха годините,
отредени за мене на тая земя.
Сили не стигаха.
Целта бе далечна.
Но виждах я ясно, макар да не можех
да я досегна.
Тъй отлетяха годините,
отредени за мене на тая земя.

3
О вие, които ще изплувате в прилива
погълнал нас,
спомнете си,
когато говорите за нашите слабости,
за мрачното време,
което отбягнахте.

Ний крачихме смело, страните сменявахме по-често
от обувките
през войната на класите, отчаяни,
че има неправда, а възмущение няма.

При все това знаехме:
омразата към подлостта
разяжда лицето,
гневът срещу неправдата
прави гласа ни по-дрезгав. Ах, ний,
които желаехме да направим земята приветлива,
не можахме да бъдем приветливи.
Но вие, щом време настане, когато
човекът ще бъде другар на човека,
за нас си спомнете
със снизхождение.

Превод на An die Nachgeborenen от Димитър Дублев (1927-1988) (2 уволнения, 5 г. безработица)