vs. archives

1
Вярно, живея във времена мрачни.
Беззлобното слово е глупост. Челото без бръчки
показва безчувствие. Който се смее,
още не знае
страшната вест.

Какви времена са дошли, че един
разговор за дървета да бъде престъпно деяние,
защото той означава мълчание за злодействата!
Който минава по пътя спокойно,
нима ще е глух към страданието
на свойте приятели?
Вярно, аз имам все още заплата.
Повярвайте ми: тове е случайно. Нищо
от това, което работя, не ми позволява
да ям до насита.
Случайно съм оцелял. (Ако моето щастие свърши,
аз съм загубен.)
Казват ми: яж и пий! Ти имаш!
Как мога да ям и да пия,
щом вземам от гладния, като ям,
а моята чаша вода ще е нужна на жадния?
И все пак: пия и ям.
Аз искам да бъда мъдрец.
Във древните книги е писано какво значи мъдрост:
въздържай се от световните битки и твоят живот
ще мине без страх.
Не използувай насилие.
На злото отвръщай с добро.
Не изпълнявай своите желания, а ги забрави.
Туй е мъдро.
Това аз не мога.
Вярно, живея във времена мрачни.

2
В града аз дойдох във година размирна,
когато владееше глад.
Сред хората тръгнах в година метежна,
със тях се бунтувах и аз.
Тъй отлетяха годините,
отредени за мен на тая земя.
Хранех се в отдиха кратък на битките.
Спях със убийците.
Бях невнимателен с мойта любима
и търпеливо не гледах природата.
Тъй отлетяха годините,
отредени за мене на тая земя.
В моето време в тресавища водеха моите пътища.
Моят език ме предаваше сам на врага.
Малко аз можех да свърша. Дори господарите,
виждах, по-сигурни бяха без мене.
Тъй отлетяха годините,
отредени за мене на тая земя.
Сили не стигаха.
Целта бе далечна.
Но виждах я ясно, макар да не можех
да я досегна.
Тъй отлетяха годините,
отредени за мене на тая земя.

3
О вие, които ще изплувате в прилива
погълнал нас,
спомнете си,
когато говорите за нашите слабости,
за мрачното време,
което отбягнахте.

Ний крачихме смело, страните сменявахме по-често
от обувките
през войната на класите, отчаяни,
че има неправда, а възмущение няма.

При все това знаехме:
омразата към подлостта
разяжда лицето,
гневът срещу неправдата
прави гласа ни по-дрезгав. Ах, ний,
които желаехме да направим земята приветлива,
не можахме да бъдем приветливи.
Но вие, щом време настане, когато
човекът ще бъде другар на човека,
за нас си спомнете
със снизхождение.

Превод на An die Nachgeborenen от Димитър Дублев (1927-1988) (2 уволнения, 5 г. безработица)

1
Наистина, живея в мрачни времена!

Доверчивата дума е безразсъдна. Гладкото чело
Свидетелства за безчувственост. Смеещият се
Просто още не е получил
Ужасяващата новина.

Що за времена са тези, когато
Един разговор за природата е почти престъпление
Защото предполага премълчаването на толкова злодеяния!
Този, който спокойно прекосява улицата
Едва ли поддържа още контакт с приятелите си
Които са в беда.

Наистина, все още си изкарвам хляба
Но това е чиста случайност, повярвайте. Нищо
От нещата, с които се занимавам, не ми дава правото до насита да се наям.
Пощаден съм по случайност. (Напусне ли ме късметът ми
Аз съм изгубен.)

Казват ми: яж и пий, човече! Бъди доволен, че имаш какво!
Но как мога да ям и да пия, когато
Изтръгвам храната си от гладуващия и
Липсва на умиращия от жажда моята чаша вода?
И все пак аз ям и пия.

Бих предпочел също така да съм мъдър
В древните книги пише да си мъдър какво е:
Да стоиш настрана от разприте на света и малкото време
На този свят да прекараш без страх
Да поминуваш без насилие
На злото да се отплащаш с добро
Да не сбъдваш желанията си, а да ги забравиш
Се смята за мъдро.
Всичко това е невъзможно за мен –
Наистина, живея в мрачни времена!

2
Дойдох в градовете във времена на безпорядък
Когато властваше гладът.
Присъединих се към хората във време на размирици
И се бунтувах с тях.
Така премина времето ми
Отпуснато ми на тази земя.

Ядях храната си между сражения
Между убийците лягах да спя
Небрежно се отдавах на любов
И гледах природата без грам търпение.
Така премина времето ми
Отпуснато ми на тази земя.

По мое време улиците водеха в блата
Езикът ме издаде на палача
Малко нещо можех да сторя. Ала властващите
Без мен по-спокойно се ширеха, надявах се.
Така премина времето ми
Отпуснато ми на тази земя.

Силите бяха малки. Целта
Бе твърде далече
Тя ясно се виждаше, ала бе
Недостижима за мен.
Така премина времето ми
Отпуснато ми на тази земя.

3
Вие, които ще изплувате от потопа
Който погълна нас
Помнете
Когато за слабостите ни говорите
За мрачните времена
От които сте избавени.

Та ние преминахме, сменяйки страните по-често от обувките
През войните на класите, отчаяни
Че имаше само неправда и никакво негодувание.

При това ние добре знаем:
Дори омразата към подлостта
Разкривява чертите на лицето.
Дори гневът срещу несправедливостта
Прави гласа дрезгав. Ние
Дето искахме да подготвим земята за дружелюбност
Не можехме да бъдем дружелюбни.

Вие обаче, щом някой ден се постигне
Човек да е помощник на човека
Спомнете си за нас
Със снизхождение.

1939