Хроника на едно мълчание. Приписка към „Отворено писмо до Йордан Ефтимов във връзка с участието му в честването на Любомир Левчев“

На 19 май 2015 г. публикувах в блога си отворено писмо до Йордан Ефтимов. То беше отговор на имейл на Й. Ефтимов, в който той ме уведомяваше за публикуването на текста му „Стълбата на изпитанията: Любомир Левчев на 80“.

Ако Й. Ефтимов лично не ме беше уведомил за излизането на текста си, посветен на юбилея на Л. Левчев, едва ли сам бих попаднал на него. Не чета в. „Труд“, където е публикуван. За самото събитие, на което не съм присъствал, научих със закъснение от текста на Й. Ефтимов.

Веднага след публикуването на отвореното писмо писах на Й. Ефтимов, за да го уведомя, че съм публикувал текст, отговарящ на неговата публикация във в. „Труд“.

В отговор на писмото ми Й. Ефтимов ми съобщи, че не смята текста ми за отворено писмо, доколкото не е публикувано в обществена медия (перифразирам, тъй като става дума за частна неделова кореспонденция). Съответно той не смяташе за необходимо да отговаря на текста ми.

Същевременно публикацията в блога ми бе коментирана от Вера Деянова, Александър Кьосев, Яни Милчаков и Димитър Атанасов (в поредност на коментарите).

Йордан Ефтимов също направи коментар, който обаче не бе адресиран до казаното от мен в отвореното писмо (или поне не с необходимата при един дебат експлицитност).

В тази ситуация реших да се обърна към обществени медии, на които предложих за препубликуване (или първо публикуване, ако приемем, че публикуването в блога не може да се квалифицира като обнародване) на отвореното ми писмо до Й. Ефтимов.

Писах до сайта svobodata.com, до „Литературен вестник“ и до Портал Култура. До този момент съм получил отговор само от г-н Тони Николов от Портал Култура.

Г-н Николов изразява съгласието си с написаното в отвореното писмо и ме уведомява, че Портал Култура не практикува да препубликува вече обнародвани текстове. Той също изразява готовността на Портал Култура да публикува нов авторски текст, посветен на проблематиката на рецепцията на фигури като Л. Левчев, ако аз предложа подобен текст на изданието.

Тъй като си представях трите изредени медии като най-адекватното място за (пре)публикуване на отвореното ми писмо до Й. Ефтимов, което да направи възможен дебата при условията, които Й. Ефтимов постави, не смятам да правя повече постъпки за (пре)публикуването му.

Казах публично, каквото имах да казвам, в текста на отвореното писмо и в отговорите на коментарите към него. Едва ли формата на казване е най-прецизната и издържана, но съм доволен от факта на казването.

Все пак литературният живот не може да се сведе до приватно говорене, приватно четене и приватни реакции ad hominem.

Дотук не чух открито изразено отхвърляне на тезата ми, че участието на Йордан Ефтимов в тържественото честване на Любомир Левчев е неприемливо.

Чух повече мълчание от обикновеното в адресатите си. Толкова ли е важен Левчев?

Или може би толкова важен е Ефтимов?

Или има нещо трето над (или под) тях, което е най-важно?

Предпочитам да е второто.

Благодаря на всички, взели участие с коментари в блога и с лични или делови писма във връзка с отвореното ми писмо до Йордан Ефтимов, поставящо въпроса за неговото участие в честването на Любомир Левчев.