vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Georgia on My Mind

 

Джоджен джоджен
о боже
джоджен.

 

 

Висенте Уидобро „Поема“

 

Да иде по глобусите и мокрите крокодили, услужи ми с очите си на лято. Ближа облаците, опръсканите облаци влюбен в есента сподиря каруцата на магарето. Възнасящ се перископ разискваше срамежливостта под перспективата като хвърчило олазурено от безкрайния млад цвят подарък на птици (като любов наблюдавана от злочести гълъби) като неуместната ръкавица на покушението което ще се роди от жена или хортензия. Вазата с целуващи се косове бе малка. Браво прасец от Швеция на най-любимата дето се крие в кожата си от цвят.

 

 

 

 

 

Части от поема

 

a
от ръцете на татко
изгнили сега в Бакърена фабрика
треперещи като от Паркинсон

b
занимават ме слънчевите затъмнения
астрономически засвидетелстващи
началото на лириката
сърдитото спряно
Слънце на Ботев
в перихелия на обесването на Васил Левски

c
началото е целта
благоуханието на младежка гордост
на затворено-високомерно естество
на стройна грация или пък
хладното достойнство, напомнящо
за провансалците

d
а татко беше болен от Алцхаймер
трептенето или забравата
двете болести на Модерността
и нейното сладко изчадие
по тез земи комунизъма,

e
Medusa като oblivio
като заслепление забрава
породена от свръхмярата
на ужаса вцепеняването
на забравата копнежа
по отнесеност и превращение

f
Ръцете на татко
изгнили в Бакърена фабрика
треперещи като от Паркинсон
в ритъма на всяко влизане и излизане
на мотрисата на последната станция
на метрото до гробищата

 

 

 

 

 

Заповядваш и влизаш

 

Заповядваш и влизаш
в тази стая
добродетелно лягаш
радостно желая
на ленена постеля
бялото тяло