vs. archives

Ио нощ моя светлина о Ереб озаряващ ме
Оставям се на вас вземете
Ме местни жители оставям се в ръцете ви. Защото
На небожителите пред рода не съм и от
Простосмъртните хора не съм достоен
Да диря помощ. Бичува ме
Мен погубващо
На Зевс дъщерята могъща.
Къде да побегне човек
В тази погибел къде да отида
И да остана?
Ако тук всичко повяхва мои любими
Аз на другия бряг напълно
Повален съм от дива лудост.
Нека цялото войнство и от двете страни
Да вдигне ръка срещу мен да ме погуби.

Чудовищни са много неща. Но нищо
По-чудовищно от човека.
Защото той през нощта
На морето когато накъм зима вее
Южният вятър бразди
В окрилени фучащи домове.
И свещеновъзвишената за небожителите земя
Непогубимата неуморена
Изтощава той с напористия плуг
Година подир година
Тласка и напъва той с конския род
И лекореещия се свят на птиците
Оплита и гони
И преминаващите стада диви животни
И на Понта соленоживата природа
С изукусно изплетени мрежи
Вещият човек.
Улавя с изкуства и звяра
Дето нощува и броди в планините.
И на грубогривия кон той мята връз
Врата хомот и ярем на преброждащия
Планините неукротен бик.