Фридрих Хьолдерлин „Хор от Едип в Колон (1796/97)“

by Владимир Сабоурин

На богатата на коне земя
В отличните палати
На бялата угар на Колон
Ти си пристигнал
О другоземецо в този край
Дето пронизително жалва се
Завръщащия се славей
Под гранките зелени на шубрака
Засводен от тъмен бръшлян
И от непристъпния шумак на бога
Изпълнен с плодове лишен от слънце
Недвижен за никоя буря.
Дето безспир вакхическият
Дионис шества
Обитаващ сред божествените хранителки
Дето безспир от небесния лъх
Красивогроздният нарцис
Израства от ден на ден
На великата богиня
Прадревен венец
И златозарният минзухар.
Нито пресекват недремещите извори
Дето споделят водите на Кефис
А неизменно ката ден
Приижда бързопораждащият през полята
С чисти дъждовни порои
Върху гръдта на земята.
И не го подминават с омраза хоровете на Музите
И златната Афродита.