Златомир Златанов „Финеганю поет“
by Владимир Сабоурин
4.
Андрешко бе чувствителен селянин.
Той отклони властническия дискурс
в психоаналитичното блато.
Развърза конете и изостави каруцата
с проявен кастрационен комплекс.
Докато бирникът се чудеше
как да се справи с аналната си фиксация,
Андрешко съблече своята дрешка
и се оголи в причина
на собственото си желание,
фантазъм, обект а.
5.
Копелето на баща си
има проблеми с родителния падеж.
Откъдето и да се погледне,
е задлъжняло до уши.
Кой бутон да натисне?
Творителният падеж
е закърнял безнадеждно,
винителният се е уплел
във фалшиви залози,
дателният се криви в асиметрия,
а в звателния се потулва
изплъзващия се обект а.
Разривът с Другите и с Властта
описва заканителна ножица: Клъц!
Ще се изкачи ли по майчината
пътека на сублимацията
към митофалическото тяло на Господаря?
Аз съм си баща, аз съм си майка,
аз съм си син – заканва се копелето
с генитална перодръжка.
Но безбрачието го мъчи.
Копелето на мама и татко
се разхожда по къси панталони
и преподава къси форми
в Uni-vers-Cythere.
