vs. archives

4.

Андрешко бе чувствителен селянин.
Той отклони властническия дискурс
в психоаналитичното блато.
Развърза конете и изостави каруцата
с проявен кастрационен комплекс.
Докато бирникът се чудеше
как да се справи с аналната си фиксация,
Андрешко съблече своята дрешка
и се оголи в причина
на собственото си желание,
фантазъм, обект а.

5.

Копелето на баща си
има проблеми с родителния падеж.
Откъдето и да се погледне,
е задлъжняло до уши.
Кой бутон да натисне?
Творителният падеж
е закърнял безнадеждно,
винителният се е уплел
във фалшиви залози,
дателният се криви в асиметрия,
а в звателния се потулва
изплъзващия се обект а.
Разривът с Другите и с Властта
описва заканителна ножица: Клъц!
Ще се изкачи ли по майчината
пътека на сублимацията
към митофалическото тяло на Господаря?
Аз съм си баща, аз съм си майка,
аз съм си син – заканва се копелето
с генитална перодръжка.
Но безбрачието го мъчи.
Копелето на мама и татко
се разхожда по къси панталони
и преподава къси форми
в Uni-vers-Cythere.

Снишените скали – статуя на прилеп,
в чийто скут морският фар си спомня
заседналия кораб в плитчините
и тъй се превръща в спасителна светлина
на един плач, който служи на бъдещи катастрофи
от нескончаемо мъжество.
От двете страни – тъмните пясъци с мекотели гърди,
където лодките се забавляват в безопасност
на нощните плажове.
Ти си тук,
в трюмовете на сърцето вече нахлува вода
и как над подводния живот
ще запазиш гласа си, отглас в прибоя,
образа на една борба с изтъняващи въжета,
образа на две тънки плитки в косата с медночервен отблясък
на момичето, което се надява да се спаси с плуване
в лунния прилив.
Примигва морският фар в ущърб на нощта:

предупреждението само е вечно.

Сигналът, който полепва по хоризонта
и преследва забравата от страха,
опиянението на пясъка под телата от изтекла любов,
дюните от преситени ветрове, –
само този сигнал:

предупреждението само е вечно.

Ти мислеше, че е възможно
подновяването на пристанищното лекомислие в гърдите,
пребоядисването на татуировката в избледнялата кожа,
скришната размяна на онемелия от самотност папагал
с нова птица –
да усили вчерашния ти глас с вечно юношески слова.
Гледай, фарът те предупреди в мъглата:

предупреждението само е вечно.

Срещу стълбата, опряна о прасковото дръвче –
раковините на палеолитния студ,
срещу помургавелите прасци на нозете,
нагазили в минералния извор с инстинкта на древна тракийка,
срещу двете плитки в косата, жилки на червената мед –
опустошението на нощните плажове.
А сигналът е същият:
вечното предупреждение
от единия живот към другия,
от единия бряг към надеждата.
Ти го видя
с разядени от солените пръски очи,
този сигнал
в спасителен ущърб на нощните плажове, на морето.

Златомир Златанов, Нощни плажове. Стихотворения, София: „Български писател“, 1983, с. 32-33.

На Цветан Марангозов

In Girum Imus Nocte Et
Consumimur Igni.

Алегорията на нощта прелиства
хелиоцентричните си протоколи
в тях няма лично против теб
защото ти си само сянката на свойта сянка
тъй както облакът е спекулативен опит
на безкрайно отрицателно съждение
и орхидеята превръща в травестит осата
заради илюзията на трансфера

това е обективно-ориентирана-поезия

канибализъм на минималните различия
гримаси на непричестената реалност
в структурата на следата
колебливи паралакси
и случайно претеглени позиции
в които ларвени субекти и ангели-пазители
под дъжд от атоми танцуват
по ръба на празнота с напътстващ clinamen
и бедствените неспасими светове
в несъстоятелност да евакуират
собствената си привидност
в лъча от мъртвата звезда пулсиращ
като в старинен палиндром въртим се
в кръг в нощта и огънят ще ни погълне
о мениджмънт на колабиращи
елмазни сутри и плачещи икони
анабазиси и катабазиси
между Изтока и Запада
с инфлационен индекс
където не само екстериорът липсва
но и интериорът също
да не говорим за изкуствения рай
или това прет-а-порте на преизподня
с голата навалица пред него
и в експозиция на бивши светлини
небето търси своето небе напразно
подобно на държавите които
намират отчуждения си облик
в публичните дългове
и кредитния рейтинг валоризиращ
националното достойнство
да вярваш посредством другите измамени
в инцестна задълженост на клонирани финанси
и пантеони на токсичните активи