Висенте Уидобро „Поезията е небесен атентат“

by Владимир Сабоурин

 

Аз отсъствам но вдън това отсъствие
Има очакване на самия себе си
И това очакване е друг начин на присъствие
Очакването на заръщането ми
Аз съм в други предмети
На път съм давам малко от живота си
На някои дървета и някои камъни
Чакали ме много години

Умориха се да ме чакат и седнаха

Аз не съм и съм
Отсъстващ съм и съм присъстващ в състояние на очакване
Те биха искали езика ми за да се изкажат
Аз пък бих исках техния за да ги изкажа
Това е недоразумението лошата двусмисленост

Тревожен до плачевност
Навлизам в тези растения
Оставям една по една дрехите си
Месата ми постепенно опадат
И скелетът ми се облича в кора

Ставам дърво Колко пъти съм се превръщал в други неща…
Мъчително е и изпълнено с нежност

Бих могъл да изкрещя но това би сепнало транссубстанциацията
Трябва да се запази тишина Да се чака тихо