vs. archives

Могъщото гърло което да е като тромпет. Тромпетът на ерите, тромпетът на всички които са страдали, на всички които са треперили в кървава пот над ужаса или унинието, тромпетът на всички болки, на всички озлобления, на всички отмъщения. Тромпетът с ужасяващи корени.
Чуйте, чуйте гласа на мрака. През моето гърло мракът се връща на светлина.
Влезте в собствената си главоломна пещера, слезте без хлороформ в най-съкровените си дълбини. Кръвта има собствена светлина и от костите летят искри дължащи се на един трескав фосфор подобен на електрическо съединение.
Дами и господа: Има мъртвец който смачква своите коси под главата си вътре в своя ковчег. Вие имате прекрасни зъби за да произнасяте прекрасни думи.
Дами и господа: Има птица която се отваря в полет и хвърля върху нас вечността. Хвърля върху нас сред кръв и вътрешности вечността като гнусно обещание.
Птицата предсказана от астрономите знае всичките тайни.
Дами и господа: Има мъртвец който става на скелет в ковчега си. Еманациите на плътта раздират дъските и карат да се люшкат каменните врати.
Чули сте да скърцат вратите на гробницата и сте си помислили че на два метра дълбочина има град на мирни скелети и хапещи черепи. Има град на восъчни лица и восъчни ръце. Вековният прах на костите ви закалява нощите и пада като времето във вътрешната ви клепсидра защото вашата сянка приема формата на нощта и е малка нощ в движение.
Там сте в тази нескончаема стойка в която застивате след като изпиете чашата безкрай процеждан от празнотата и която ви превръща в почтена пепел от незапомнено минало. От цялата тази пепел случайността може да направи едно ново небесно светило.
И аз ви казвам скъпи слушатели че нещастният скелет който е ваш гост никога няма да види светлината понеже ще мине от ковчега на вашата плът в ковчега на гроба. Така носите със себе си един затворник вързан във вашата странстваща и безмилостна единочка. Лош късмет си е да се движиш на раменете на това скеле което ще си отмъсти и само дебне подходящия момент.
Затворникът има трескава жажда като пламтящата сестра, изпитва небесни безумия вътре в себе си, иска да излезе от това непрестанно свечеряване, да изскочи в дивашки грак както вулкана изскача от дъното на земята и не спира докато не стигне до светлината, както пророкуващия ужас избликва от гръдта и се изкачва до устните и очите преврънати в рани на безмълвието. Вашите кости опиянени от самота усещат ропота на росата в кръвта и отгатват че той е последната музика, сетното изсвирване след края на света подобно само на сирената на претърпял корабокрушение кораб изведнъж изсвирваща на дъното на морето.