vs. archives

Изолда, и онази другата също умря. Той виновният се отдалечава по последния път придружаван от престъпленията си.
Всички тези жени умряха. Разтоварваха статуите по различните спирки.
С вързана усмивка онази остана насред полетата. Ала има една, има една която заседна в пясъците на паметта ми и се храни от клетките ми.
Един ден полетяхме сплетени над клокочещите върхове. Заедно скитахме из безпределната бездна и там въздигнахме вещерството на секса до корабокрушенски ритуал без защита.
Пет месеца главата ми спа върху корема й. Онзи възел от артерии и кости караше да скърца участта ни още от сияйната среща. Оттогава живея продължавайки погребението й.
Слизам по стълбата на спомена за нея която всеки ден става все по-дълга и всеки час по-склонна изпъстрена със звезди, които й дадоха цялата си светлина преди да умрат, които проляха кръвта си за нея без да чакат никаква награда.
Изолда, понякога искам да се удавя в океан от жени.
Царува нощта на двата бряга на погледа ти и аз се разхождам по света, разхождам се в тишина, разхождам се подобно на самотата на мъртвец.
Разхождам се по света без да гледам света, разхождам се по света без да чувам света, разхождам се подобно на достойнството на мъртвец.
Чуваш ли? Заковават ковчега ми. Чуваш ли как заковават ковчега ми? Как затварят нощта в ковчега ми, нощта която ще бъде моя до края на вековете?
Бавен съм, бавен в умирането.
Не се боя от нищото нито бих се боял от него дори и да нямам сигурността че ще продължа в ехото си, че ще продължа неосезаем търкаляйки се от ехо в ехо.
Изолда, ти ще трябва да ме срещнеш още няколко пъти по много пътища на вечността.
И също ще ме срещнат някои от вас понесли виновните си очи, оковани с белезници и напрягайки се да ги счупите.
Вижте мъртвеца който възстава на върха на планината.
Чуйте, чуйте гласът на мъртвите.
Големият глас на дедите, черният глас вкоренен в най-дълбокото на земята бавещ се с години и векове докато стигне до повърхността и още години и векове докато намери подготвено гърло.