vs. archives

Тя иска всички да живеят загрижени за причастяващите й очи, за шията й обкръжена от мелодични дантели, за гърба й обрамчен от магнетични кожи и за шапката й от небесна дъга.
Тя виждайки очите ни надупчени от светлината се уплашва, костите й треперят под плътта подготвена за катастрофите.
Всички инструменти за изтезания са подобни във вътрешната основа на основанието за съществуването си. Дори гълъбите които прелитат от небе в небе знаят това от най-крехките си детски години. Приказната красавица окована за гърдите си живее в невинността на летливите си коси. Никога не е съзерцавала отчаяната лястовица в нейния въздушен бокал нито други подобни птици които искат да пробият земната атмосфера и да избягат завинаги далеч от нас.
Навежда главата си под татуировките на небето и не вижда нищо. Едва може да се каже че усеща веригите на корема си.
И знаете ли защо? Защото не липсва покойница накълцана от камите на призрака скрит зад пердетата й която накрая да не направи жеста на отблъскване и обръщане на лицето с естественост.
Всички невести спят в същото легло.
Там спят прекосени от един и същ сън с водни очи плуващи сред същите подводни водорасли. От началото на света листата на девствеността падат извън собствената си есен без никаква причина.
Лампата която бди е подобна на медуза с ранени очи. И те ни разбират.
На отворения прозорец ръката на скелета протяга пръстите за да привлече птиците безвъзвратно изгубени поради прелетните си пориви или магнитите на джунглата. И те не разбират.
Умират птиците задавени от собствения си музикален инструмент, този инструмент под чийто отмерен звук растат гръбначните ни стълбове и мъзгата се издига до върха на мозъка за да подхранва до необходимото налягане илюминацията. И те не разбират.
Навън тълпите се струпват и ожесточено си оспорват стъпалата на чудодейното светилище. Изкачват се на колене по стъпалата на своите химни и се опитват да целунат лапите на гърчещия се змей.