vs. archives

Предводителят на лилиите защитава правата на своята каста и ще продължи да разпростира ухание докато живее и победата бъде негова. От друга страна голата жена е запокитена с удари отгоре и шиба гърдите си в стъпалата където се разбиват воплите й.
Така един ден изневиделица ще се строполи в залата за съвещания когато кралят заседава със своите фаворити. Тя ще е ключът за тайната защото истината изтича с кръвта от раните й.
Там е светлината, светлината която монасите не пожелаха да видят загрижени единствено да събират цялата възможна мана и да отговарят на поздравите на змея.
Ослепени от мълниите на Бога пред когото се прекланят застинаха превърнати в статуи. Това трябваше да бъде тъжният им край защото сфинксът не се отплаща за посещенията и дори не отваря очи за да погледне катаклизма.
Бягай оттук. Прекоси необятната река с враната на рамо, реката която преминава като влак и продължава хода си до безкрая.
Прекоси реката която тече между палми и щъркели, палми по-големи от очите на любимата, реката която не познаваш, тази която ти посочвам, тази която в нощта се изпълва с вълшебни фенери и заспива под собствения си навес ако безучастната овчарка съумее да й попее на ухото.
Изолда, какъв е гласът ти и какъв би трябвало да бъде? Къде е гласът ти и къде би трябвало да бъде?
Ще направиш арфа от клоните и ще подплашиш пчелите. Ще останеш сама сред привиденията които си съумяла да привлечеш с чаровете си. Финните ти пръсти ще изтръгнат най-хубавите мелодии от треперливите листа и твоите очи там горе ще гледат света като нафората в потира.
Не позволявай луната да те разсъблича нито да те окачват на коя и да е звезда подобно на обесените за красиви престъпления, обесените които се люлеят над вечността.
Какво те засяга че любовникът се хвърля от кулата и губи зрението си по пътя!
Остави го на мира. Ще каже че очите му са успели да умрат със строг героизъм. Все ще се намери някой който да събере песните на вулканичния любовник и някой който да запали свещ в негова памет или да положи заплашителен венец на главата му на мъртвец където само запазват все още известен живот и се вдигат на пръсти всички утрини за да посеят безпокойство в закоравялата ти гръд.
Пееш, о несъзнаваща, докато агонизират змиите на ръцете ти като баядерките на храмовете.
Вълните се бавят да умират.
Чуваш ли как заковават ковчега на морето?

Тя иска всички да живеят загрижени за причастяващите й очи, за шията й обкръжена от мелодични дантели, за гърба й обрамчен от магнетични кожи и за шапката й от небесна дъга.
Тя виждайки очите ни надупчени от светлината се уплашва, костите й треперят под плътта подготвена за катастрофите.
Всички инструменти за изтезания са подобни във вътрешната основа на основанието за съществуването си. Дори гълъбите които прелитат от небе в небе знаят това от най-крехките си детски години. Приказната красавица окована за гърдите си живее в невинността на летливите си коси. Никога не е съзерцавала отчаяната лястовица в нейния въздушен бокал нито други подобни птици които искат да пробият земната атмосфера и да избягат завинаги далеч от нас.
Навежда главата си под татуировките на небето и не вижда нищо. Едва може да се каже че усеща веригите на корема си.
И знаете ли защо? Защото не липсва покойница накълцана от камите на призрака скрит зад пердетата й която накрая да не направи жеста на отблъскване и обръщане на лицето с естественост.
Всички невести спят в същото легло.
Там спят прекосени от един и същ сън с водни очи плуващи сред същите подводни водорасли. От началото на света листата на девствеността падат извън собствената си есен без никаква причина.
Лампата която бди е подобна на медуза с ранени очи. И те ни разбират.
На отворения прозорец ръката на скелета протяга пръстите за да привлече птиците безвъзвратно изгубени поради прелетните си пориви или магнитите на джунглата. И те не разбират.
Умират птиците задавени от собствения си музикален инструмент, този инструмент под чийто отмерен звук растат гръбначните ни стълбове и мъзгата се издига до върха на мозъка за да подхранва до необходимото налягане илюминацията. И те не разбират.
Навън тълпите се струпват и ожесточено си оспорват стъпалата на чудодейното светилище. Изкачват се на колене по стъпалата на своите химни и се опитват да целунат лапите на гърчещия се змей.