vs. archives

Тишина, земята ще роди дърво
Очите ми в пещерата на хипнозата
Преживят вселената прекосяваща ме като тунел
Тръпка от птици разтриса раменете ми
Тръпка от криле и вътрешни вълни
Стълби от вълни и криле в кръвта
Късат се въжата на вените
И се скача извън плътта
Излиза се от вратите на земята
Сред подплашени гълъби
Обитател на съдбата си
Защо искаш да напуснеш съдбата си?
Защо искаш да скъсаш връзките на звездата си
И да пътуваш самотен в пространствата
И да падаш през тялото си от своя зенит до надира си?

Не желая свързаност с небесно тяло нито с вятър
Лунните връзки са добри за морето и жените
Дайте ми цигулките на непокорния шемет
Свободата ми на избягала музика
Няма опасност в нощта малко кръстовище
Нито загадка тегнеща над душата
Словото наелектризирано от кръв и сърце
Е големият парашут и гръмоотвод на Бог

Обитател на съдбата си
Прилепнал за пътя си като скала
Иде часът на примирената магия
Отвори ръката на духа си
Магнетичния пръст
На който пръстенът на юношеското спокойствие
Ще застане с песен като блудното канарче
Дълги години било в неизвестност

Тишина
Чува се пулсът на света блед като никога
Земята току-що е извела в светлината на белия свят едно дърво