vs. archives

Чудо, което да озари дъното на вътрешните ни морета
Като кораба, който потъва, без да угаси светлините си
Освободен тогава от тази трагическа тишина
В собствената ми буря
Ще предизвикам празнотата
Ще разтърся нищото с богохулства и крясъци
Докато падне мълнията на желаното наказание
Внасяйки в мрака ми атмосферата на рая

Защо съм затворник на това трагическо търсене?
Какво е това, което ме вика и се скрива
Следва ме крещи ми по име
И щом обърна лице и протегна ръцете на зрението
Ми мята отгоре мъгла жилава като нощта на вече умрели звезди?

Страдам инатя се в скръбта
Страдам откакто бях мъглявина
И нося оттогава в клетките тази първична болка
Тази тежест в крилата
В песента този камък
Болката, че съм остров
Подземна мъка
Космическа мъка
Полиморфна мъка предхождаща живота ми
И следваща го с военна маршова стъпка
И която ще премине оттатък
До другата страна на световната периферия

Съзнателна
Несъзнателна
Деформирана
Звучна
Звучна като огъня
Огънят, който изгаря вътрешните ми въглища и спирта на очите

Трагичен оркестър съм
Трагическо понятие
Трагичен съм като стиховете, които напират в слепоочията и не могат да излязат

Траурна архитектура
Фатална математика без никаква надежда
Насложени пластове потайна болка
Насложени пластове смъртно безпокойство
Подпочвени пластове на приказни интуиции