vs. archives

Ти си ти падналият ангел
Вечното падане върху смъртта
Падането без край от смърт в смърт
Вещерски омагьосай вселената с твоя глас
Вкопчи се в гласа си вещере омагьосващ света
Пеейки като слепец изгубен във вечността

Броди в мозъка ми една болезнена и брутална граматика
Непрестанната касапница на вътрешни понятия
И едно последно приключение с небесни надежди
Безредие на неблагоразумни звезди
Изпаднали от магията без убежище
Всичко, което се крие и ни възбужда с фатални магнити
Което се крие в мразовитите региони на невидимото
Или пламтящата буря на нашия череп

Вечността се превръща в цветна пътека
За завръщането на призраци и въпроси
За зажаднелия мираж на новите хипотези
Чупещи огледалото на възможното вълшебство

Освобождение О! да освобождение от всичко
От собствената памет, която ни владее
От дълбоките вътрешности знаещи своето
Поради тези рани дето ни връзват за дъното
И прекършват крясъците на крилата ни

Магията и мечтата пилят железните пръчки
Поезията плаче на върха на душата
И подхранва безпокойството като гледа нови стени
Издигнати от тайнство до тайнство
Сред мини за мистификации, отварящи раните си
С неизчерпаемия церемониал на познатата зора
Всичко напусто
Дайте ми ключа на затворените сънища
Дайте ми ключа на корабокрушението
Дайте ми сигурност за корени на хоризонт в покой
Откритие, което да не убягва с всяка крачка
Или дайте ми едно красиво зелено корабокрушение