vs. archives

Да продължаваш
Не Стига вече
Да продължаваш с бремето на светове страни градове
Тълпи вой
Покрит с климати полукълба идеи спомени
Сред мрежи от гробници и съзнаващи планети
Да продължаваш от болка към болка от загадка към загадка
От болката на камъка към болката на растението
Защото всичко е болка
Болка на битката и страх от несъществуване
Връзки на болката връзват земята за небето водите за земята
И световете галопират по орбити от скърби
Мислейки за изненадата
Скритата засада на всички кътчета на пространството
Болят ме краката като реки от камък
Какво си направил с краката ми?
Какво си направил от тази универсална твар
От това блуждаещо животно?
Този бълнуващ плъх пъплещ по планините
Яхнал северен химн или вопъл на земята
Омацан в кал и плач
на почва и кръв
Бичуван от тръни и с разпнати очи
Съзнанието е горчилка
Разумът е разочарование
Само в покрайнините на живота
Може да се посади една малка илюзия

Очи жадни за кипнали сълзи
Устни жадни за по-големи жалби
Ръце полудели от опипване на мрака
В търсене на повече мрак
И тази горчивина разхождаща се по костите
И това погребение в паметта ми
Това погребение, което се удължава в паметта ми
Това дълго погребение, което прекосява всеки ден паметта ми
Да продължиш
Не
Нека се счупи скелето на костите
Да се срутят подпорните стълбове на мозъка
И да повлече ураганът отломките в нищото, от другата страна
Където вятърът шиба Бог
Където все още отеква гърлената ми цигулка
В съпровод на посмъртното пиано на Страшния съд