vs. archives

Само преди шест месеца
Напуснах екваториалната линия току-що врязана
Във войнишкия гроб на търпеливия роб
Милосърдна корона върху човешката глупост
Аз съм този, който говори през тази 1919-та година
Зима е
Вече Европа погреба всичките си мъртъвци
И хиляда сълзи образуват един-единствен снежен кръст
Вижте тези степи разтърсващи ръцете
Милиони работници най-сетне разбраха
И вдигат в небето знамената си на зората
Елата елате чакаме ви защото сте надеждата
Единствената надежда
Последната надежда

Това съм аз Алтазур двойник на самия себе си
Който вижда себе си да действа и се смее на другия лице в лице
Който падна от висините на звездата си
И пътува от двайсет и пет години
Окачен на парашута на собствените си предразсъдъци
Това съм аз Алтазур с безкрайното желание
На вечния и обезсърчен глад
Плът, разорана от плуговете на скръбта
Как да спя, докато вътре има непознати земи?
Въпроси
Загадки, висващи на гърдите ми
Сам съм
Разстоянието между едно тяло и друго
Е толкова голямо колкото между една душа и друга
Сам
Сам
Сам
Сам съм изправен на върха на годината, която агонизира
Вселената се разбива на вълни в краката ми
Планетите кръжат около главата ми
И ме разрошват с вдигнатия от тях вятър
Без да дадат отговор, който да запълни бездните
Без да усещат баснословното въжделение, което търси сред фауната на небето
Майчинско същество, дето да заспи сърцето
Ложе на завет от вихрушката от загадки
Ръка, която да милва туптенето на треската
Бог разтворен в нищото и във всичко
Бог всичко и нищо
Бог в думите и жестовете
Мисловен Бог
Бог на дъха
Млад Бог стар Бог
Гнил Бог
далечен и близо
Бог омесен в моята печал
Да продължим да култивираме в умовете си земите на грешката
Да продължим да култивираме истинните земи в гърдите си
Да продължим
Винаги същото като вчера утре и сетне и след това
Не
Не може да бъде Да сменим късмета си
Да изгорим плътта си в очите на зората
Да пием свенливата прозорливост на смъртта
Полярната прозорливост на смъртта
Възпявай хаоса на хаоса, който има човешка гръд
Плачи от ехо в ехо за цялата вселена
Търкаляйки се с митовете си сред халюцинации
Страх от празното при висока температура
Горчиво съзнание на напразната жертва
На безполезния опит на провала небесен
На изгубения опит
И дори след като човекът ще е изчезнал
И паметта му дори бъде изпепелена на кладата на времето
Ще остане един вкус на болка в земната атмосфера
Толкова векове дишана от гръд на оплаквачи
Ще остане в пространството зловещата сянка
На безмерен плач
И един изгубен глас виейки безутешен
Нищо нищо нищо
Не
Не може да бъде
Консумираме насладата
Да изчерпим живота в живота
Да умре смъртта просмукана от точещи се рапсодии
Просмукани от немощни пиана и знамена променящи се като какавиди
Скалите на смъртта се оплакват на предела на света
Вятърът влачи горчивите си цъфтежи
И безутешността на пролетите, които не успяват да се родят
Всички са капани
капани на духа
Електически преливания на сън и реалност
Тъмни просветления на това дълго отчаяние, вкаменено в самота
Да живееш да живееш в мрака
Сред вериги на тиранични въжделения огърлици от стенания
И едно вечно пътуване във вътрешността на самия себе си
С болката от постоянни граници и срам на сакат ангел
Подигравка на нощен бог
Да се търкаляш да се търкаляш със счупени антени в пространството
Сред крилати морета и зори застояли