vs. archives

Всичко свърши
Човекоядното море удря по вратата на безмилостните скали
Кучетата лаят по умиращите часове
И небето се вслушва в преминаването на отдалечаващите се звезди
Сам си
И се отправяш направо към смъртта като откъртил се от полюса айсберг
Пада нощта, търсеща сърцето си в океана
Погледът приижда като потоците
И докато вълните се връщат обратно
Луната дете светлина избягва насред открито море
Виж това изпълнено небе
По-богато от ручеите в мините
Небе пълно със звезди чакащи кръщение
Всички тези звезди пръски от каменно светило запратено във вечните води
Не знаят какво искат, нито дали има скрити мрежи някъде отвъд
Нито в чия ръка са юздите
Нито чия гръд издъхва вятърът върху тях
Нито знаят дали няма ръка и няма гръд
Планините улов
Са високи колкото въжделенията ми
И аз захвърлям извън нощта последните си мъки
Които птиците пеейки разпръсват по света

Ремонтирайте мотора на зората
Докато седя на ръба на очите си
За да присъствам на възшествието на образите

Аз съм, Алтазур
Алтазур
Затворен в клетката на съдбата си

Напразно се вкопчвам в железните пръчки на възможното бягство
Цвете препречва пътя
И се възправя като статуя на пламъците
Невъзможното бягство
По-немощен крача с моите желания
От армия без светлина насред засади

Отворих очи във века
В който умираше християнството
Сгърчено върху агонизиращия си кръст
Вече ще изпусне последния си дъх
Утре какво ще поставим на празното място?
Ще поставим една зора или залез
Трябва ли въобще да се поставя нещо?
Венецът от тръни
Изцеждащ последните си звезди увяхва
Ще умре християнството, което не разреши нито един проблем
Което само научи на мъртви молитви
Умира след две хиляди години съществуване
Огромна канонада слага точката на християнската ера
Христос иска да умре придружен от милиони души
Да потъне със своите храмове
И да прекоси смъртта с безмерна свита
Хиляда аероплана поздравяват новата ера
Те са оракулите и знамената