vs. archives

Алтазур, защо изгуби първоначалната си ведрина? Що за зъл ангел се спря на вратата на твоята усмивка
С меч в ръка?
Кой пося скръбта в равнините на очите ти като накит на бог?
Защо един ден изведнъж усети ужаса да съществуваш?
И този глас, който ти изкреща живееш и не виждаш да живееш
Кой накара мислите ти да се стремят към кръстопъта на всички ветрове на болката?
Счупи се диамантът на твоите сънища в едно море от вцепененост
Изгубен си Алтазур
Сам в средата на Вселената
Сам като една нота, която разцъфва във висините на празнотата
Няма добро няма зло нито истина нито ред нито красота

Къде си Алтазур?

Мъглявината на мъката минава като река
И ме завлича в съгласие със закона на привличанията
Мъглявината в сгъстени миризми бяга от собствената си самота
Усещам един телескоп, който ме фиксира като револвер
Опашката на комета ми бичува лицето и отминава, изпълнена с вечност
Търсейки неуморно спокойно място, където да освежи неминуемата си задача

Алтазур ще умреш Ще изсъхне гласът ти и ще бъдеш невидим
Земята ще продлъжи да кръжи по точната си орбита
Опасявайки се от погрешна стъпка като еквилибрист върху телта, вързал за ужасените погледи
Напразно търсиш полудяло око
Няма врата за излизане и вятърът мести планетите
Мислиш си, че не е проблем да падаш вечно, ако има начин да се избяга
Не виждаш ли, че вече падаш?
Изчисти главата си от предразсъдъци и морал
И ако в стремежа си да се възземеш не си постигнал нищо
Остави се да падаш, без да спираш своето падане без страх от дъното на сянката
Без страх от загадката на самия себе си
Може би ще откриеш светлина без нощ
Изгубена в цепнатините на бездните

Падай
Падай вечно
Падай на дъното на безкрая
Падай на дъното на времето
Падай на дъното на самия себе си
Падай до най-ниското, до което може да се падне
Падай без главозамайване
През всички пространства и всички ери
През всички души на всички въжделения и всички корабокрушения
Падай и изгаряй, като преминаваш, звездите и моретата
Изгаряй очите, които те гледат, и сърцата, които те очакват
Изгаряй вятъра със своя глас
Вятърът, който се оплита в гласа ти
И нощта, зъзнеща в пещерата си от дупки

Падай в безчестие
Падай в старост
Падай в сълзи
Падай в смехове
Падай в музика над вселената
Падай от главата в краката си
Падай от морето в извора
Падай в последната бездна на тишината
Като кораб, който потъва, изгасяйки светлините си