vs. archives

Родих се на трийсет и три години, в деня на смъртта на Христос; родих се на Равноденствие, под хортензиите и аеропланите на жегата.
Погледът ми бе дълбок като на млад гълъб, на тунел и сантиментален автомобил. Размятах въздишки на акробат.
Баща ми бе сляп и ръцете му бяха по-възхитителни от нощта.
Обичам нощта, шапка на всичките дни.
Нощта, нощта на деня, на деня на следващия ден.
Майка ми говореше като зората и като дирижаблите, които ще паднат.
Косите й бяха с цвета на знаме, очите й пълни с далечни кораби.

Един следобед взех парашута си и рекох: „Между една звезда и две лястовици.“ Ето смъртта, която наближава както земята – падащия балон.
Майка ми бродираше пустинни сълзи върху първите дъги.
И сега моят парашут пада от сън в сън през пространствата на смъртта.
През първия ден срещнах една непозната птица, която ми каза: „Ако бях едногърба камила, нямаше да съм жадна. Колко е часът?“ Изпи капките роса от косите ми, хвърли ми три погледа и половина и се отдалечи, казвайки „Сбогом“ с високомерната си кърпа.
Към два, същия ден открих един прекрасен аероплан, покрит с люспи и охлюви. Търсеше кътче на небето, където да се подслони от дъжда.
Там в далечината, всички кораби закотвени в мастилото на зората. Изведнъж почнаха да се откъсват един по един, влачейки като шатра парцали безспорна зора.
Заедно с напускането на последните зората изчезна зад някои извънмерно надути вълни.
Тогава чух да говори Създателя без име, който е обикновена дупка в празното, прекрасен като пъп:
„Вдигнах голям шум и този шум извая океана и вълните на океана.
Този шум завинаги ще се прилепи към морските вълни и морските вълни завинаги ще се прилепят към него като марките върху пощенски картички.
Сетне изтъках дълъг канап от сияйни лъчи, за да пришия дните един към друг; дните, които притежават един истински и възстановен – ала безспорен – източен произход.
Сетне начертах географията на земята и линиите на ръката.
Сетне пийнах малко коняк (поради хидрографията).
Сетне създадох устата и устните на устата, за да арестува двусмислените усмивки; създадох и зъбите на устата, за да стоят на стража пред простотиите, които ни идват на езика.
Сътворих езика на устата, който човеците отклониха от неговата роля като го накараха да се научи да говори… него, него, прекрасния плувец, отклонен завинаги от водната си и чисто галеща роля.“