Висенте Уидобро „Екваториална линия“

На Пабло Пикасо

Бе времето в което се отвориха клепачите ми без криле
И почнах да пея над развилнелите се далечини
Напускайки гнездата им
Знамената заглушават вятъра
ЧОВЕЦИТЕ
НАСРЕД ТРЕВИТЕ
ТЪРСЕХА ГРАНИЦИТЕ
Над баналното поле
светът умира
От преждевременни глави
поникват пламтящи криле
И в екваториалния окоп
пукнатини на промеждутъци
Под сянката на живи аероплани
Войниците пееха в суровите следобеди

Градовете на Европа
угасват един след друг

Отивайки в изгнание
Последният крал носеше на врата
Верига от угаснали лампи

Звездите
които падаха
Бяха светулки в мъха
И обесените афиши
висяха по протежение на стените

Сянка се изтърколи връз полите на планините
Дето старият органист кара да пеят джунглите
Вятърът полюшва хоризонтите
Окачени на корабните въжа и платната
На билото на дъгата
Пееше птица

Отвалете планината

Навсякъде по земята
Видях криле от лястовици
И Христос въззет в полет
Забрави трънения венец

Седнали на паралела
Нека погледаме нашето време

СТОЛЕТИЕ ОКОВАНО В ЕДИН ЪГЪЛ НА СВЕТА

В огледалата течащи
Лодките минават под мостовете
И ангелите-пощальони
почиват върху дима от комините на дреднаутите
Насред тревите
изсвирва локомотивът пламнал от ревност
Прекосил зимата

Двете струни оставени като следи
Зад него продължават да пеят
Като непокорна китара

Голото му око
Пура на хоризонта
Танцува между дърветата

Той е Диоген с горящата бъчва
Търсещ насред месеците и дните

По равноденствената пътека
Тръгнах на път

Всяка звезда
е взривяващ се артилерийски снаряд

Перата на моето гърло
Се успокоиха под слънцето
Изгубило едното крило

Божественият аероплан
Носеше в ръцете си маслинена клонка

Въпреки това
Ранените залези кървят
А на пристана отдалечаващите се дни
Вместо котва носеха кръст

Пеейки сядаме на плажовете
Най-смелите капитани                                    Капитан Кук
Върху айсберг се носеха към полюсите       Лови северни сияния
За да оставят лулата си в уста                       На Южния полюс
Ескимоска

Други забиват новенички копия в Конго

Сърцето на Африка на слънце изложено
Се разтваря като накълвана смокиня

И негрите
от божествена раса
Роби в Европа
Почистваха от лицата си
Снега който ги цапа

Хора с къси криле
са обиколили целия свят
И един благороден изследовател от Норвегия
Като военна плячка
Докара в Европа
сред чудновати животни
И екзотични дървета
Четирите посоки на света

Аз също се качих на борда
Напуснах шосето си и дойдох да ви видя

Чайките кръжаха около бомбето ми

И ето ме тук
на крак
в други заливи

Под безмълвна дъбрава
Бавно минават
градовете пленени
Съшити един с друг с телефонни конци

Думите и жестовете Кръжат около телеграфа

Изгаряйки крилете си
като неумели богове
Уморените аероплани
Кацаха по гръмоотводите

Бременни биплани
раждат в полет насред мъглата

Те са любимите птици
Дето в нашите клетки са пели

Птицата дето спи сред клонака
Без с крило да покрива главата си

В нощите
самолетите прелитаха покрай фара
Фара който агонизира вдън годините

Някой с вгорчен живот
С празни зеници
Хвърляйки в морето тъжните си дни
Се качва на кораба

Да заминеш
И там отдалеч
Да гледаш светещите прозорци
И пресичащите огледалата сенки

Като ято
млади лястовици
Емигрантите пееха над обратните вълни

МОРЕ

МОРЕ СЪС ЗЕЛЕНИ СТЪЛБОВЕ ДИМ

Исках това море за някогашната си жажда
Пълно с плаващи коси
По тези вълни си отидоха най-истинските ми страсти
Под газирани води
Един претърпял корабокрушение серафим
Плете венци от водорасли

Младата луна с накъсани въжа
Тази сутрин пусна котва в Марсилия

И най-старите моряци
На дъното на дима на лулите си
Бяха открили живи перли

Капитанът на подводницата
Забрави на дъното съдбата си

Като се върна на суша
откри че друг носеше звездата му

Трескави изгнаници от старата планета
Свалена в мига на излитането
От зенитни оръдия

Един сляп емигрант
водеше четири дресирани лъва
А друг отнесе в болницата на пристанището
Един славей с разстроено пеене

Онзи лоцман дете
забравил димящата си лула
До угасналия вулкан
Завари в града
хората коленичили
И видя да възсияват бременните девици
Там далече
Там далече

Пристигат умислени
златотърсачите
Минават с песен през листака
На раменете си
Носят Калифорния
В дъното на здрача
Идеха полунемите просяци

Молитвено шумолене
Накланяше дърветата
Върху гърба на моретата
Избяга лятото

ЩО ЗА НЕЩА СЪМ ВИДЯЛ

В растителната и гъста мъгла
Просяците по улиците на Лондон
Залепени като обяви
По студените стени

Помня добре
Помня

Онзи пролетен следобед
Едно болно момиче
Остави двете си криле на входа
И влезе в санаториума

Същата нощ
под небе продълговато

Десет цепелина пристигнаха в Париж
И един ловец на глигани
Просна окървавени седем от тях
Върху рустикалната утрин
Досами облака който докосваше покрива

Зелен часовник
Оповестява годината

1917

ВАЛИ

Под водата
Погребваха мъртвите
Някой плаче
И кара листата да капят

Знаци съдържа небето
Рече астрологът брадат
Ябълка и звезда
Бухалите кълват

Марс
преминава през
Стрелец

ИЗГРЯВА ЛУНАТА

Малтретирано светило
Се плъзва надолу

Астролози с островърхи митри
От брадите им капе пепел на парцали

И ето ме тук
сред джунгли настроени
По-вещо от древните арфи

В къщата
окачена в празното
Уморени от търсене
влъхвите са заспали

Асансьорите си почиват приклекнали

И във всички покои
Всеки път като удари часът
Излиза от часовника един сериозен паж
Сякаш за да каже
Екипажът очаква
Госпожата

До живата врата
Негърът роб
бързо отвара уста
За годината пианист
Който кара да пеят зъбите му

Този следобед аз видях
Последните фонографски афиши
Една мешавица от крясъци
И тъй различни песни
Като в чуждестранни пристанища

Хората от утрешния ден
Ще дойдат да дешифрират йероглифите
Които оставяме сега
Написани в обратен ред
Между железата на Айфеловата кула

Вижда се краят на спречкването
Часовникът ми изгуби всичките си часове

Бавно те преброждам
Век разполовен на две
И по мост
Над кървава река
По пътя на Запад

Един следобед
на дъното на живота
Минаваше хоризонт от камили
На немите им гърбове
Между две кокалести пирамиди
Мъжете от Египет
Плачат като новите крокодили

И светците с влак
търсейки други региони
Слизаха и се качваха на всички перони

Душата ми посестрима на влаковете
С един влак като с броеница може да се молиш
Димящият кръст окадяваше с аромат равнините

Ей ни и нас пътуваме сред светците
Влакът е парче от града което се отдалечава

Известяващият за спирките
Изкрещя
Пролет
Слизане отляво
30 минути

Преминава влакът пълен с цветя и плодове

Ниагарският водопад е намокрил косата ми
И мъглив ореол възсиява над нея

Реките
Всички реки на избликващите коси
Зле сплетените на плитки реки
Целунати от летата пламтящи
Изгубено пощенско корабче плаваше покрай брега
На златните острови на Млечния път

Хребетът на Андите
Стремителен като конвой
Прекосява Латинска Америка

Любовта
Любовта

На малко места я открих
И всички неизследвани реки
Преминаха под ръцете ми

Една сутрин
Овчари алпинисти
Свиреха на цигулка по върховете на Швейцария

И на съседна звезда
Някой безрък
С криле свиреше на пиано

Столетие качено на пияни аероплани

КЪДЕ ЩЕ ОТИДЕШ

Отивайки в изгнание
Последният крал носеше на врата
Огърлица от угаснали лампи

А вчера видях мъртъв сред розите
Аметистът на Рим

АЛФА
ОМЕГА
ПОТОП ДЪГА

Колко ли пъти животът е почвал отначало
Кой ще каже за всички събития на една звезда

Да продължим марша си
Носейки в ръцете си узрялата глава

МЕХАНИЧНИЯТ СЛАВЕЙ ИЗПЯ ПЕСЕНТА СИ

Онова множество с груби длани
Носи траурни венци
На бойните полета
Някой отмина изгубен в дима на пурата си

КОЙ Е

Една отрязана ръка
Прокара върху мрамора
Току-що изникналата линия на екватора

Век
Потопи се в слънчевата светлина
Когато следобед
Се приземя на някой авиодрум

Към едничкия аероплан
Който ще пее един ден в лазура
Ще се извиси от потока на годините
Ято ръце

ЮЖЕН КРЪСТ
ВИСОЧАЙШИ ЗНАК САМОЛЕТ НА ХРИСТОС

Руменоликото детенце с голите криле
Ще дойде с тръбата в своите ръце
Все още недокоснатата тръба която възвестява
Края на Вселената