Висенте Уидобро „Екваториална линия 6“

by Владимир Сабоурин

Отивайки в изгнание
Последният крал носеше на врата
Огърлица от угаснали лампи

А вчера видях мъртъв сред розите
Аметистът на Рим

АЛФА
ОМЕГА
ПОТОП ДЪГА

Колко ли пъти животът е почвал отначало
Кой ще каже за всички събития на една звезда

Да продължим марша си
Носейки в ръцете си узрялата глава

МЕХАНИЧНИЯТ СЛАВЕЙ ИЗПЯ ПЕСЕНТА СИ

Онова множество с груби длани
Носи траурни венци
На бойните полета
Някой отмина изгубен в дима на пурата си

КОЙ Е

Една отрязана ръка
Отбелязва на мрамора
Току-що изникналата линия на екватора

Век
Потопи се в слънчевата светлина
Когато следобед
Се приземя на някой авиодрум

Към едничкия аероплан
Който ще пее един ден в лазура
Ще се извиси от потока на годините
Ято ръце

ЮЖЕН КРЪСТ
ВИСОЧАЙШИ ЗНАК САМОЛЕТ НА ХРИСТОС

Руменоликото детенце с голите криле
Ще дойде с тръбата в своите ръце
Все още неизползваната тръба която възвестява
Края на Вселената