Висенте Уидобро „Екваториална линия 5“
by Владимир Сабоурин
Бавно те преброждам
Век разполовен на две
И по мост
Над кървава река
Вървя от Запад
Един следобед
на дъното на живота
Минаваше хоризонт от камили
На немите им гърбове
Между две кокалести пирамиди
Мъжете от Египет
Плачат като новите крокодили
И светците с влак
търсейки други региони
Слизаха и се качваха на всички перони
Душата ми посестрима на влаковете
С един влак като с броеница може да се молиш
Димящият кръст окадяваше с аромат равнините
Ей ни и нас пътуваме сред светците
Влакът е парче от града което се отдалечава
Известяващият за спирките
Изкрещя
Пролет
Слиза се отляво
30 минути
Преминава влакът пълен с цветя и плодове
Ниагарският водопад е намокрил косата ми
И мъглив ореол възсиява над нея
Реките
Всички реки на избликващите коси
Зле сплетените на плитки реки
Целунати от летата пламтящи
Изгубено пощенско корабче плаваше покрай брега
На златните острови на Млечния път
Хребетът на Андите
Стремителен като конвой
Прекосява Латинска Америка
Любовта
Любовта
На малко места я открих
И всички неизследвани реки
Преминаха под ръцете ми
Една сутрин
Овчари алпинисти
Свиреха на цигулка по върховете на Швейцария
И на съседна звезда
Някой безрък
С криле свиреше на пиано
Столетие качено на пияни аероплани
КЪДЕ ЩЕ ОТИДЕШ
