Висенте Уидобро „Екваториална линия 4“
by Владимир Сабоурин
И ето ме тук
сред джунгли настроени
По-вещо от древните арфи
В къщата
увиснала в празното
Уморени от търсене
влъхвите са заспали
Асансьорите си почиват приклекнали
И във всички покои
Всеки път като удари часът
Излиза от часовника един сериозен паж
Сякаш за да каже
Екипажът очаква
Госпожата
До живата врата
Негърът роб
бързо отвара уста
За пианистичната година
Която кара да пеят зъбите му
Този следобед аз видях
Последните фонографски афиши
Една мешавица от крясъци
И тъй различни песни
Като в чуждестранни пристанища
Хората от утрешния ден
Ще дойдат да дешифрират йероглифите
Които оставяме сега
Написани в обратен ред
Между железата на Айфеловата кула
Вижда се краят на спречкването
Часовникът ми изгуби всичките си часове
