Висенте Уидобро „Екваториална линия 3“
by Владимир Сабоурин
Младата луна с накъсани въжа
Тази сутрин пусна котва в Марсилия
И най-старите моряци
На дъното на дима на лулите си
Бяха открили живи перли
Капитанът на подводницата
Забрави на дъното съдбата си
Като се върна на суша
откри че друг носеше звездата му
Трескави изгнаници от старата планета
Свалена в мига на излитането
От зенитни оръдия
Един сляп емигрант
водеше четири дресирани лъва
А друг отнесе в болницата на пристанището
Един разстроен славей
Онзи лоцман дете
забравил димящата си лула
До угасналия вулкан
Завари в града
хората коленичили
И видя да светят бременните девици
Там далече
Там далече
Пристигат умислени
златотърсачите
Минават с песен през листака
На рамената си
Носят Калифорния
В дъното на здрача
Идеха полунемите просяци
Молитвено шумолене
Накланяше дърветата
Върху гърба на моретата
Избяга лятото
ЩО ЗА НЕЩА СЪМ ВИДЯЛ
В растителната и гъста мъгла
Просяците по улиците на Лондон
Залепени като обяви
По студените стени
Помня добре
Помня
Онзи пролетен следобед
Едно болно момиче
Остави двете си криле на входа
И влезе в санаториума
Същата нощ
небето се сниши продълговато
Десет цепелина пристигнаха в Париж
И един ловец на глигани
Просна окървавени седем от тях
Върху рустикалната утрин
Досами облака който докосваше покрива
Зелен часовник
Оповестява годината
1917
ВАЛИ
Под водата
Погребваха мъртвите
Някой плаче
И кара листата да капят
Знаци съдържа небето
Рече астрологът брадат
Ябълка и звезда
Бухалите кълват
Марс
преминава през
Стрелец
ИЗГРЯВА ЛУНАТА
Малтретирано светило
Се плъзва надолу
Астролози с островърхи митри
От брадите им капе на парцали пепел
