Висенте Уидобро „Екваториална линия 2“
by Владимир Сабоурин
Въпреки това
Ранените залези кървят
А на пристана отдалечаващите се дни
Вместо котва носеха кръст
Пеейки сядаме на плажовете
Най-смелите капитани Капитан Кук
Върху айсберг се носеха към полюсите Лови северни сияния
Без да вадят лулата си от уста На Южния полюс
Ескимоска
Други забиват свежи копия в Конго
Сърцето на Африка на слънце изложено
Се разтваря като накълвана смокиня
И негрите
от божествена раса
Роби в Европа
Почистваха от лицата си
Снега който ги цапа
Хора с къси криле
са обиколили всичко
И един благороден изследовател от Норвегия
Като военна плячка
Докара в Европа
сред чудновати животни
И екзотични дървета
Четирите посоки на света
Аз също се качих на борда
Напуснах шосето си и дойдох да ви видя
Чайките кръжаха около бомбето ми
И ето ме тук
на крак
в други заливи
Под безмълвна дъбрава
Бавно минават
градовете пленени
Съшити един с друг с телефонни конци
Изгаряйки крилете си
като неумели богове
Уморените аероплани
Кацаха по гръмоотводите
Бременни биплани
раждат в полет насред мъглата
Те са любимите птици
Дето в нашите клетки са пели
Птицата дето спи сред клонака
Без с крило да покрива главата си
В нощите
самолетите прелитаха покрай фара
Фара който агонизира вдън годините
Някой с вгорчен живот
С празни зеници
Хвърляйки в морето тъжните си дни
Се качва на кораба
Да заминеш
И там отдалеч
Да гледаш светещите прозорци
И сенките пресичащи огледалата
Като ято
млади лястовици
Емигрантите пееха над обратните вълни
МОРЕ
МОРЕ СЪС ЗЕЛЕНИ СТЪЛБОВЕ ДИМ
Исках това море за някогашната си жажда
Пълно с плаващи коси
По тези вълни си отидоха най-истинските ми копнежи
Под газирани води
Един претърпял корабокрушение серафим
Плете венци от водорасли
