Висенте Уидобро „Екваториална линия 2“

by Владимир Сабоурин

Въпреки това
Ранените залези кървят
А на пристана отдалечаващите се дни
Вместо котва носеха кръст

Пеейки сядаме на плажовете
Най-смелите капитани                                    Капитан Кук
Върху айсберг се носеха към полюсите        Лови северни сияния
Без да вадят лулата си от уста                        На Южния полюс
Ескимоска

Други забиват свежи копия в Конго

Сърцето на Африка на слънце изложено
Се разтваря като накълвана смокиня

И негрите
от божествена раса
Роби в Европа
Почистваха от лицата си
Снега който ги цапа

Хора с къси криле
са обиколили всичко
И един благороден изследовател от Норвегия
Като военна плячка
Докара в Европа
сред чудновати животни
И екзотични дървета
Четирите посоки на света

Аз също се качих на борда
Напуснах шосето си и дойдох да ви видя

Чайките кръжаха около бомбето ми

И ето ме тук
на крак
в други заливи

Под безмълвна дъбрава
Бавно минават
градовете пленени
Съшити един с друг с телефонни конци

Изгаряйки крилете си
като неумели богове
Уморените аероплани
Кацаха по гръмоотводите

Бременни биплани
раждат в полет насред мъглата

Те са любимите птици
Дето в нашите клетки са пели

Птицата дето спи сред клонака
Без с крило да покрива главата си

В нощите
самолетите прелитаха покрай фара
Фара който агонизира вдън годините

Някой с вгорчен живот
С празни зеници
Хвърляйки в морето тъжните си дни
Се качва на кораба

Да заминеш
И там отдалеч
Да гледаш светещите прозорци
И сенките пресичащи огледалата

Като ято
млади лястовици
Емигрантите пееха над обратните вълни

МОРЕ

МОРЕ СЪС ЗЕЛЕНИ СТЪЛБОВЕ ДИМ

Исках това море за някогашната си жажда
Пълно с плаващи коси
По тези вълни си отидоха най-истинските ми копнежи
Под газирани води
Един претърпял корабокрушение серафим
Плете венци от водорасли