vs. archives

На Пабло Пикасо

Бе времето в което се отвориха клепачите ми без криле
И почнах да пея над развилнелите се далечини
Напускайки гнездата си
Знамената заглушават вятъра
ЧОВЕЦИТЕ
НАСРЕД ТРЕВИТЕ
ТЪРСЕХА ГРАНИЦИТЕ
Над баналното поле
светът умира
От преждевременни глави
поникват пламтящи криле
И в екваториалния окоп
пукнатини на промеждутъци
Под сянката на живи аероплани
Войниците пееха в суровите следобеди

Градовете на Европа
угасват един след друг
Отивайки в изгнание
Последният крал носеше на врата
Верига от загаснали лампи

Звездите
които падаха
Бяха светулки в мъха
И обесените афиши
висяха по протежение на стените

Сянка се изтърколи връз полите на планините
Дето старият органист кара да пеят джунглите
Вятърът полюшва хоризонтите
Окачени на корабните въжа и платната
На билото на дъгата
Пееше птица

Отвалете камъка

Навсякъде по земята
Видях криле от лястовици
И Христос въззет в полет
Забрави трънения венец

Седнали на паралела
Нека погледаме нашето време

СТОЛЕТИЕ ОКОВАНО В ЕДИН ЪГЪЛ НА СВЕТА

В огледалата течащи
Лодките минават под мостовете
И ангелите-пощальони
почиват върху дима от комините на дреднаутите
Насред тревите
изсвирва локомотивът пламнал от ревност
Който прекоси зимата

Двете струни оставени като следи
Зад него продължават да пеят
Като непокорна китара

Голото му око
Пура на хоризонта
Танцува между дърветата

Той е Диоген с горящата бъчва
Търсещ насред месеците и дните

По равноденствената пътека
Тръгнах на път

Всяка звезда
е взривяващ се артилерийски снаряд

Перата на моето гърло
Се успокоиха под слънцето
Изгубило едното крило

Божественият аероплан
Носеше в ръцете си маслинена клонка