Из „Кучета“ на Александър Байтошев

by Владимир Сабоурин

Кучета на Александър Байтошев напомня на чернобял комикс, в който главни герои са екстериорите и полепналите по повърхността им фигури.

В тях можеш непосредствено да преминеш от пространството на пустините в това на улиците, входове на пустинята.

Това не са пустинни улици, а континуумът на пустините и улиците.

В тези екстериорни пространства мислите могат да бъдат опустошени с ръкомахания. Хора в костюми като в глутница кучета.

Представете си, че андалуското куче е станало много кучета с поглед на изплашени интелигентни стоици, обитатели на градовете.

До някого се пише хартиено писмо с химически молив в укритието зад рамката на прозорец, по-тихо от молец.

Хората, видени от черно куче, са бягащи, голи, метални.

Призоваване на Черното куче: черно куче, ела.

По земята под стогодишния дъб има капки от восък, домът е от картон.

Откачената, която познава Майка Тереза и Бьорк, притежава опита на катадневното умиране на Тереза от Авила. Пита: ти как мислиш?

Преждевременно просветление и преждевременно свършване!

Утехата на хлопащите тенекии, утехата на градовете.

Улиците ограждат свой периметър.

Закопчаване на якето и тръгване на север като при младия Брехт и младия Бродски.

Героите на тези екстериори разчитат само на късмета си, подлежащ на хвърляне на зар.

(Когато застанеш навън, градът ще се погрижи за теб!)

При хвърлянето на зар или на ези-тура може да се използва бръснач – като старците, Окам, младия Бунюел – и така да се научи нещо за обратите на играта.

При погрешно предположение се срязваш, губиш.

Игра на стъклени топчета, сирийчета, пластмасови гуди, сфероидно тяло, направено от смола. Като да играеш фигура на студа.

3.29 сутринта.

Тялото й е червено, нарисувано на опаковъчна хартия. Тя е червен прорез.

Нощем се ляга в кръг, очертан с тебешир.

Очилата са залепени с тиксо. Казването на дума предизвиква спомняне, залитане.

Разглеждане на обратната страна на снимката на жена.

Черна спирала, нарисувана върху хартиен кръг – небето не мисли. Космология от черни и бели линии, извиващи се нагоре. Падане в свредел, спираловидно изхвърчане от орбита. Фигурите са холографски сенки, хвърлени върху хартиен лист от онова, което се случва в екстериор с по-висок брой измерения.