vs. archives

5
Смътната вяра, че естеството на модерния икономически растеж фаворизира
Труда за сметка на наследения капитал е фантомна болка по една несъществуваща
Вече реалност, която ни кара да привиждаме в настъпващия патримониално-рентиерски капитализъм
Нещо изцяло ново, докато всъщност той е завръщане на познато от ХІХ век минало
На слаб растеж, стагниращи заплати и ниски данъци върху капиталовите печалби.
Завръщането към една историческа фаза на слаб икономически ръст и особено
На нулев естествен прираст (в България отрицателен) по необходимост
води до
Завръщане на рентиерския капитал, доколкото в стагниращи общества неминуемо нараства
Значението на натрупаните в миналото състояния. Най-слабо подготвени
За голямото завръщане на капитала са обществата, в които той сравнително наскоро
Под формата на грабеж бе трансфериран от държавна в частна собственост.
Тук грабежът на първоначалното натрупване на капитала преминава непосредствено в рента.

4
Възпяването на растежа (както демографски, така и икономически)
Обединяваше двете противостоящи си системи по време на Студената война.
През Славните трийсет на Франция, годините на западногерманското
Икономическо чудо между края на 40-те и края на 60-те години Западът растеше
Реално, а Изтокът се хранеше с идеологически илюзии. След това и на Запад
Темповете на растеж спаднаха, а на Изток се появи развитият социализъм.
Небивалият растеж след войната се оказа единствено по рода си историческо
Изключение, приближаващо към своя край през 90-те и първото десетилетие на новия век.
През 2013-а Пикети констатира, че току-що сме напуснали тази необичайна фаза
И вече можем да хвърлим дезилюзиониран поглед назад (и напред) и да видим
ХХ век като време, в което икономическият растеж за първи път в историята
Става преживяна и впечатляваща реалност за всички, оставила след себе си
Илюзията, че социалният прогрес, осигурен от капитализма, е необратим процес
Произтичащ от неговата вътрешна същност, продукт на автономни пазарни механизми.
Този единствен по рода си исторически опит ще се помни като края на капитала
Под формата на наследено богатство и прераждането му в труда, неговия враг.
Поглеждайки дезилюзионирано напред (и назад), виждаме завръщането на една нова Belle Époque
Време на дребни рентиери, наследяващи миналото, поглъщащи настоящето.