Велимир Хлебников „Страннико, ти виждал ли си“

by Владимир Сабоурин

Страннико, ти виждал ли си
Как кон понякога
Измъчен до смърт, диво завъртайки око
Върху тихата повърхнина на сини води
Обронва пяна.
Ти знаеш ли, че конете
В страдания и мъки
Плачат с пяна? Те нямат сълзи.
Страннико, погледни ето онзи облак
Чернеещ с разкъсани краища
Единствен в лазура на небесата.
Знай – това земята е обронила
Върху лазурните води на небесата
В миг на страдание – миг на падане под ярема на съдбата
Обронила е тази пяна.
В миг, когато проклятието от кротки уста
Дръзко да се откъсне е готово.
Така говореше беловласият арабин
На камъка – връстник на света – седейки
И с тоягата тревожейки на ручея многоструйния бяг.