vs. archives

Морски бряг.
Небе. Звезди. Аз съм спокоен. Аз лежа.
А възглавница не ми е камък, не са пера –
Пробит ботуш на моряк.
Обут с тях, Самородов през червените дни
В морето вдигна въстание
И корабите на белите отведе в Красноводск
В червените води.
Притъмнява. Тъмно.
„Другарю, ела, помагай!“ –
Иранецът зове, черен, чугунен
Вдигайки от земята сухите вършини.
Пристегнах му ремъка
И помогнах да ги нарами.
„Саул!“ („Благодаря“ на руски.)
Изчезна в тъмнината.
А аз шепнех в тъмнината
Името на месията Мехди.
Мехди?
Бръмбар, летящ направо от черното
Шумно море
Държейки посока към мен
Направи два кръга над главата
И прибрал крила кацна на косата.
Тихо помълча и после
Изведнъж заскърца
Разбрано каза познатата дума
На език, познат и на двамата.
Той твърдо и ласкаво си каза думата.
Достатъчно! Разбрахме се!
Тъмният договор на нощта
Подписан на бръмбара със скърцането.
Разперил крила като платна
Бръмбарът отлетя.
Морето изтри скърцането и целувката на пясъка.
Това наистина е било!
Това е вярно до последния знак!

1921