Велимир Хлебников „Въшките тъпо ми се молеха“

by Владимир Сабоурин

 

Въшките тъпо ми се молеха
Всяка сутрин пълзяха по дрехите
Всяка сутрин аз ги екзекутирах –
Чуй пукота –
Но те пак се появяваха като спокоен прибой.

Моят бял божествен мозък
Аз го отдадох, Русия, на тебе –
Бъди мен, бъди Хлебников.
Стълбове забивах в ума на народа и оси
Направих наколна къща
„Ние сме будетляни“.
Всичко това правех като просяк
Като крадец, навсякъде проклет от хората.

(Есен 1921)