Велимир Хлебников „Аз излязох като юноша сам“

by Владимир Сабоурин

Аз излязох като юноша сам
В глухата нощ
Покрит до земята
С тежки коси.
Наколо бе нощ
И беше самотно
Искаха ми се приятели
Искаше ми се себе си.
Аз запалих косите
Размятах късове, къдри
И палех около себе си
Запалих полета, дървета –
И стана по-весело.
Гореше полето на Хлебников
И огненото Аз пламтеше в тъмнината.
Сега си тръгвам
С косите си запалил
И вместо Аз
Стояха Ние!
Върви, Нансен, ти, варяг суров
Носи закон и чест.

Началото на 1922?