vs. archives

Участъкът е велико нещо!
Това е място за среща
Между мен и държавата.
Държавата напомня
Че тя все още съществува!

Началото на 1922

Още веднъж, още веднъж
Аз за вас съм
Звезда.
Горко на моряка, измерил
Неверен ъгъл между своята ладия
И звездата –
Той ще се разбие в камъни
В подводни плитчини.
Горко и на вас, заели
Неверен ъгъл на сърцето към мен –
Вие ще се разбиете в камъни
И камъните ще се надсмиват
Над вас
Както вие се надсмивахте
Над мен.

(Май 1922)

Ра – виждащ очите си в ръждивата и червена мочурлива вода
Съзерцаващ съня си и себе си
В мишлето, което тихо краде злака на блатото
В младото жабче, надуло бели мехури в знак на мъжество
В тревата зелена, порязала с червен почерк снагата на момиче, превито със сърп
Което събира острица за огрев и покрив
В струите на рибите, полюшващи тревите, пускащи нагоре мехурчета
Обкръжен от Волга на очите.
Ра – продължен в хиляди зверове и растения
Ра – дърво с живи, бягащи и мислещи листа, издаващи шумолене, стонове.
Волга на очите
Хиляди очи го гледат, хиляди зирки и зинки.
И Разин
Който си миеше краката
Вдигна глава и дълго гледа Ра
Тъй че опнатият врат почервеня на тясна бразда.

ХІІ
В чашки дървесни
Зелени жълъди.
С мен извадете
Жребият на новите дни – дни неизвестни.

От Баку и до Бомбай
За Бизант и за Багдад
Кат Мирза Баб в Енвер бей
Тържествен бие звън камбанен.
„Сега“ на Бакунин
Сега в Баку.

Муха! нежна дума, красива
Ти с лапички муцунка миеш
А понякога зад върбовите клони
Ядеш писмо.

Небето е задушно, мирише на сивосинкаво и на виме.
О, обикнете ме, пощадете ме вие!
Аз и без друго кървя по себе си и вас
Аз и без друго вече съм разпънат от върбите и степта.

Купа скована от дълги дъски
На боговете сокът някой е изпил.
Божеският хмел и на зверовете драг е.
Вол надига сивосинкави рогата.

Гроб
Гребеше
С ръце неуморими
С гребла на деви бесолюбиви
Дет дяволът не им е брат, ала приятел.

Гроб гребеше трудолюбиво
Грабител на води, към тишина ревниви
С гребла на деви бесолюбиви
Дет дяволът не им е зет, нит брат
Но изведнъж
Същински
Внезапен, мил и тесен приятел.

Гроб гребеше яснолюбиво
С ръце неуморими
С гребла на деви бесолюбиви.

Бързие на струението на миговете
Завихри всичко във венци.
Хвърли, дете, своите вериги
Покажи и само лети.