vs. archives

Обитател-бивател не в този свят
Отблизо можах да опозная вечността.
Тя живее с приятели в мир
Тя се слави като майка на безгрижието.

И по пътя сред звездите мразовити
Ще полетя не с молитва
Мъртъв, грозен аз ще полетя
С окървавения бръснач.

Разхожда се ветрения боздуган
По златната войска на нивите.
Билото сутрин, ден стана.
Блажен, който сутрин бил е ленив.

Аз и ти бяхме сиви…
Изникваха пенести жени от тинята
В тях имаше повече истина
Отколкото… мяра.

В нечетните мигове
Щурецът
Вечерта
Тъче. Люлееха се плувките на въдиците…
И женските гласове
Греди на тишината
Ясна е на небето резката.

Мра
омъртвял
омъртвелост
ломотея срамежливо
яростея мълчейки…
слепотея немотно…
суетея мълчейки…
маятея се крещейки…
Аз съм твой. Аз съм твой…

На людошта плисканието глухо
На пустошта немотението глухо
Свити в иглолистен венец.
Нейде мълчаха страдаейки
Някой склони се ридаейки
Склони се към дъгата на седлото.

Лунна светлина и бялата ограда
Тополите като ята платна
Тук идва нощният лада –
Вратичката е с вдигнато мандало.