vs. archives

Аз виждах юноша пророк
Надвесил се над стъклени коси на горски водопад
Където старите обрасли с мъх дървета стояха в сумрак като старци
И прехвърляха в ръце броениците на пълзящи растения.
Като стъклена пъпна връв летеше в пропастта верига
Стъклени майки и дъщери
Рожби на водопада, където майката на водата и децата си сменяха местата.
Долу реката шумеше.
Дърветата запълваха със свещите на своите клони
Празния обем на клисурата и като азбука на столетията се тълпяха канарите.
А камъните-великани – като рамената на горска дева
Под бялата вълна
Които отвъд морето търсеше свещеникът на голотата.
Той се закле да бъде Разин наопаки.
Нима отново ще хвърли в морето княжеската щерка? Противо-Разин бълнува.
Не! Не! Свидетели – високите дървета!
Със студена вълна покрил се
И на живия студ научил езика и разума
На другия свят, на леденото тяло
Нашият юноша пее:
„Сгоден с русалката на Зоргам
Навеки съм аз
Очовечавайки вълната.
Онзи направи девата свободна“.
Дърветата шептяха езици на столетията.

Лято – есен 1921