vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Велимир Хлебников „Аз не знам дали Земята се върти или не“

 

Аз не знам дали земята се върти или не
Зависи от това дали ще пасне думата в реда.
Аз не зная дали мои баба и дядо са били
Маймуните, щото не зная дали ми се иска сладко или кисело.
Но аз зная, че искам кипеж и искам слънцето
И жилата на ръката ми да ги съединява общо потръпване.
Но аз искам лъчът на звездата да целува лъча на окото ми
Както елен целува елена (о, прекрасните им очи!).
Но аз искам, когато треперя, общият трепет да се приобщи с вселената.
И аз искам да вярвам, че има нещо, което остава
Когато плитката на любимото момиче се замени например с времето.
Аз искам да изнеса пред скоби общия множител, съединяващ мен, Слънцето, небето, праха от перли.

(1909)

 

 

 

 

 

Велимир Хлебников „Чудовището, дето върховете обитава“

 

Чудовището, дето върховете обитава
С ужасен задник
Докопа носещата стомната
Със прелестния поглед.
Тя се люлееше подобно плод
В клонака на косматите ръце.
Уродът чудовище
Доволно е, развлича се на воля.

(1908-1909)

 

 

Велимир Хлебников „С огниво-сечиво изкарах наяве света“

 

С огниво-сечиво изкарах наяве света
И колебливка-усмивка към устата поднесох
И с тютюня-мараня озарих аз дола
И сладката димност за билото възнесох.

1908

 

 

Велимир Хлебников „Времечета-камъчета“

 

Времечета-камъчета
На езерото на брега
Където камъните времевеат
Където времето се каменее.
На езерото на брега
Времечета, камъчета
На езерото на брега
Свещено шумящи.

1908

 

 

 

 

 

Велимир Хлебников „От торбичката“

От торбичката
На пода се разсипаха нещата.
И аз си мисля
Че светът е
Само усмивка
Която мъждее
На устните на обесения.

1908

Велимир Хлебников „И аз свирувах на свиралото си“

И аз свирувах на свиралото си
И светът желаеше си на желалото.
Звездите послушни ми се свиваха в плавно кръжило
Аз свирувах на свиралото си, изпълнявайки на света орисилото.

Началото на 1908