vs. archives

Игра в ада и труд в рая –
Хубавоуки са първите уроци.
Помниш ли, ние заедно
Гризяхме като мишки
Непрозрачното време?
Сим победиши!

26 октомври 1920

Чувал от тюлени могъщи покрива тялото на ловеца
Широко се леят на рибната кожа измачканите покрови.
В препарираната суха есетра стрели
С орлови перца, копия прави и тънки
С камък, зъбчат кремък на носа вместо човка и чифт орлови пера на опашката.
Сурови могъщи отворени са очите, дълги жестоки косите на ловеца.
И лъкът в ръката със стрелата приготвена, внимателно протегнат напред
Подобно на окото на бог в съновидение, готов да се спусне с пееща песен: Дззи!
Върху груби кръгли дъски и каиши краката.

1919-920

Крилаткайки със златописмото
На най-тъничките жилки
Щурецът в кошницата на тумбака сложи
Прибрежни много треви и вери.
„Пин, пин, пин!“ синигерът изстреля.
О, лебедиво!
О, озари!

(1908-1909)

Аз се вглеждам във вас, о, числа
И вие ми се виждате в зверове облечени, в техните кожи
Опиращи се с ръка на изтръгнати дъбове.
Вие дарявате единството между змиеобразното движение
На гръбнака на вселената и танца на кобилицата
Вие позволявате да се схващат вековете като на бързия смях зъбите.
Моите сега вещо се раззинаха зеници
За да разбера какво ще е Аз, когато негово делимо е единица.

(1912)

Когато рогата на елена се надигат над зеленината
Те приличат на изсъхнало дърво.
Когато сърцето на дъщерята на нощта оголиш в думи
Баят: безумен е.

(1912)

Сънят ту е съсънка, съсед на снега напролет
Ту ляво крехко правителство в някой парламент.
Косата ту украсява темето като се спуска на раменете, ту коси трева.
Мярата ту е пълна с овес, ту прави магии със слово.

(1912)

Законът на люлката повелява
Да носиш ту широки, ту тесни обуща.
На времето да бъде ту нощ, ту ден
А властелин на земята да бъде ту носорогът, ту човекът.

(1912)

Когато умират конете – те дишат
Когато умират тревите – те съхнат
Когато умират слънцата – те гаснат
Когато умират човеците – те пеят песни.

(1912)

Хората, когат обичат
Отправящи дълги погледи
И изпускащи дълги въздишки.
Зверовете, когато обичат
Наливащите им се с мътилка очи
И пяната избиваща като върху мундщук на юзда.
Слънцата, когато обичат
Покриващи нощите с тъкан от земи
И шестващи с танц към своя приятел.
Боговете, когато обичат
Заключващи в мяра трепета на вселената
Както Пушкин – пламенността на любовта на камериерката на Волконски.

(1911)

Слоновете се биеха с бивните така
Че изглеждаха бял камък
Под ръката на скулптура.
Елените оплитаха рогата си така
Че изглеждаше все едно ги съединява старинен брак
С взаимни увлечения и взаимни изневери.
Реките се вливаха в морето така
Че изглеждаше сякаш ръката на единия души шията на другия.

(1910-1911)