Велимир Хлебников „Хората, когато обичат“

by Владимир Сабоурин

Хората, когат обичат
Отправящи дълги погледи
И изпускащи дълги въздишки.
Зверовете, когато обичат
Наливащите им се с мътилка очи
И пяната избиваща като върху мундщук на юзда.
Слънцата, когато обичат
Покриващи нощите с тъкан от земи
И шестващи с танц към своя приятел.
Боговете, когато обичат
Заключващи в мяра трепета на вселената
Както Пушкин – пламенността на любовта на камериерката на Волконски.

(1911)