vs. archives

Тебе пеем родун!
Тебе пеем бивун!
Тебе пеем радун!
Тебе пеем ведун!
Тебе пеем сивун!
Тебе пеем владун!
Тебе пеем вещун!

На светооста поданик звезден
Ще се овъртя като колело –
Като прелитам в миг над бездната
Като допирам с крайчеца бездните
Аз се уча на словесо.

О, свят, добричък чичка!
Защо раменете ти са прегърбени?
Я седни тука за малко!
До нас виждам стол, просещ за сядане.

Щом на себе си омръзна
Ще се хвърля в златното слънце
Шумящо крило ще надяна
Ще смеся порок и свято.
Аз умрях, аз умрях и шурна кръв
Широк поток по бронята.
Свестих се аз вече иначе
Обгърнал ви пак с окото на воин.

Аз ви призовавам със сабя
Да допрете ризата.
Нея я няма.
Да кажете със сабята: кралят е гол.
Това, което ние направихме с пуха на диханието
Аз ви призовавам да направите с желязото.

15 февруари 1922

Приятно е да видиш
Малка пъхтяща русалка
Допълзяла от гората
Прилежно да изтрива
С тесто от бял хляб
Закона на всемирното притегляне!

Началото на 1922

На слънцето лъчите в черното око
На бика
И на крилото на синята муха
Като чертичка свадбена капка
Мярнала се над него.

(Пролет 1922)

Освен закона на притеглянето
Да се намери общият строеж на времето
На яворовите слънчеви гусли –
Основната малка килийка и цялата мрежа.

(1921)

Момичета, онези, дето крачат
С ботушите на черните очи
По цветята на сърцето ми.
Момичета, отпуснали копия
В езерата на ресниците си.
Момичета, миещи крака
В езерото на думите ми.

(1921)

Искате ли вие
Да станете за мен нещо като тетива
От вашите пресукани плитки?
На лъка на ресниците, с краища добре изпечени
Ей ме на като стрела
И ще отлетя от буря по-пернат.

25 януари 1921