Рикарду Рейш „Преди нас през същите дъбрави“

by Владимир Сабоурин

Преди нас през същите дъбрави
Мина вятърът, когато се надигна вятър
И листата не говореха
По друг начин, различен от сегашния.

Преминаваме и се вълнуване напразно.
Няма да вдигнем повече шум в битието
От листата на дърветата
Или стъпките на вятъра.

Да опитаме, прочее, с усърдно отказване
Да отдадем усилието си на Природата
И да не желаем повече живот
От този на зелените дървета.

Напразно изглеждаме велики.
Освен самите нас нищо в света навън
Не приветства това величие
Нито без да иска ни служи.

Ако тук, на морския бряг моята следа
В пясъка морето с три вълни изличава
Какво ще стори то на онзи висок плаж
Където море е самото Време?