vs. archives

Не искам да си спомням, нито да познавам себе си.
Предостатъчно е да се виждаме каквито сме.
Да не знаем, че живеем
Изпълва доволно живота.

Докато живеем, живее часът
В който живеем, също толкова мъртъв
Когато той с нас си отиде
Или ние с него отминем.

Ако да знаеш това, не си заслужава знанието
(Без да можем, какво струва да се познаваме?)
Най-добрият живот е животът
Който пребъдва без измерителна единица.

Над истината стоят боговете.
Науката ни е неуспешна имитация
На достоверността, с която те
Знаят, че съществува Вселената.

Всичко е всичко, а над всичко са боговете
Не е бащиния на науката да ги познава
Но трябва да благоговеем
Пред техните облици като пред цветята.

Защото видими за висотата на нашето виждане
Те са също толкова реални, колкото цветята
И на несмутимия си Олимп
Са друга Природа.

Преди нас през същите дъбрави
Мина вятърът, когато се надигна вятър
И листата не говореха
По друг начин, различен от сегашния.

Преминаваме и се вълнуване напразно.
Няма да вдигнем повече шум в битието
От листата на дърветата
Или стъпките на вятъра.

Да опитаме, прочее, с усърдно отказване
Да отдадем усилието си на Природата
И да не желаем повече живот
От този на зелените дървета.

Напразно изглеждаме велики.
Освен самите нас нищо в света навън
Не приветства това величие
Нито без да иска ни служи.

Ако тук, на морския бряг моята следа
В пясъка морето с три вълни изличава
Какво ще стори то на онзи висок плаж
Където море е самото Време?