vs. archives

Следвай съдбата си
Поливай своите растения
Обичай розите си.
Останалото е сянка
На чужди дървета.

Реалността
Винаги е повече или по-малко
От това, което желаем.
Само ние винаги оставаме
Същи със самите себе си.

Приятно е да живееш усамотен.
Велико и благородно е винаги
Да живееш просто.
Болката остави на олтарите
Като обет, даден на боговете, дар за изцеление.

Гледай отдалеч живота.
Никога не му задавай въпроси.
Той нищо не може
Да ти каже. Всеки отговор
Е отвъд боговете.

Но със спокойствие
На Олимп подражавай
В сърцето си.
Боговете са богове
Защото не биват мислени.

Бог Пан не е умрял –
На всяко поле, което разкрива
Пред усмивката на Феб
Голата гръд на Церера
Рано или късно ще видиш
Да се появи там
Бог Пан, безсмъртният.

Не е убил другите богове
Тъжният християнски бог.
Христос е още един бог
Може би липсвалият.
Пан не е спрял да издава
Звуци със свойта сиринга
Драги за слуха на Церера
Облакътил се нейде в полята.

Боговета са същите
Винаги ясни, спокойни
Изпълнени с вечност
И нехайни за нас.
Донасят деня и нощта
И златните реколти
Не за да ни дадат
Деня и нощта и пшеницата
Но с друга и божествена
Случайна цел.

Не допускат боговете нищо повече от живота сам по себе си.
Да отхвърлим, прочее, всичко, което ни въздига
На върхове без въздух за дишане
Вечни, без обаче да имат цветя.

Само на приемането на нещата да познаваме учението
И докато бие кръвта в нашите слепоочия
И не се смразява за нас
Дори любовта, да продължаваме съществуването си

Като стъкла, прозирни за светлината
И оставящи да се стича тъжният дъжд
Вяли без нещо друго наум под горещото слънце
И отразяващи едва.

Назад не се връща, нито, като Орфей, обръща
Своя лик Сатурн.
Суровото му чело признава
Само бъдещето като свое място.
Нямаме друго сигурно нещо освен мига
В който го мислим за сигурно.
Прочее, да не мислим, а да го сторим
Сигурно без всякаква мисъл.