Алберту Къейру „Казваш ми: ти си нещо повече“
by Владимир Сабоурин
Казваш ми: ти си нещо повече
От един камък или едно цвете.
Казваш ми: чувстваш, мислиш и знаеш
Че мислиш и чувстваш.
Нима камъните пишат стихове?
Нима растенията имат идеи за света?
Да, има разлика.
Но не е тази, която ти откриваш
Защото наличието на съзнание не ме принуждава да имам теории за нещата
Само ме принуждава да имам съзнание.
Дали съм нещо повече от един камък или едно растение? Не зная.
Нещо различно съм. Не знам кое е повече и кое по-малко.
Да имаш съзнание е нещо повече от това да имаш цвят?
Може да е така, а може и да не e.
Зная, че просто е нещо различно.
Никой не може да докаже, че е нещо повече от просто различно.
Зная, че камъкът е реален и че растението съществува.
Зная това, защото те съществуват.
Зная това, защото моите сетива ми го показват.
Зная, че и аз съм реален.
Зная това, защото моите сетива ми го показват
Макар и с по-малка яснота, отколкото ми показват камъка и растението.
Не зная нищо друго.
Да, пиша стихове, а камъкът не пише стихове.
Да, съставям си идеи за света, а растението – никакви.
Но това е защото камъните не са поети, а камъни
И растенията са само растения, а не мислители.
Със същото основание мога да кажа, че поради това съм нещо повече от тях
Както и че съм нещо по-малко.
Но не казвам това – казвам за камъка „това е камък“
Казвам за растението „това е растение“
Казвам за себе си „това съм аз“.
И друго не казвам. Какво друго има за казване?
