vs. archives

Изумителната реалност на нещата
Е моето всекидневно откритие.
Всяко нещо е това, което е
И ми е трудно да обясня на някой как това ме изпълва с радост
И как това ми е достатъчно.

Достатъчно е да съществуваш, за да си цялостен.

Написал съм доста стихотворения.
Ще напиша естествено още много.
Всяко мое стихотворение казва това
И всички мои стихотворения са различни
Защото всяко съществуващо нещо е своят начин да каже това.

Понякога се вглеждам в някой камък.
Не се замислям дали той чувства.
Не се заблуждавам да го нарека свой брат.
Но ми харесва, защото е камък.
Харесва ми, защото не чувства нищо
Харесва ми, защото нищо не ни сродява.

Друг път чувам как минава вятъра
И усещам, че само заради това да чуваш как минава вятъра си заслужава да си се родил.
Не знам какво ще си помислят другите като четат това
Но ми се струва, че това е нещо добро, защото го мисля без усилие
И без представа за други хора, които да ме чуват как го мисля
Защото го мисля без мисли
Защото го казвам както го казват думите ми.

Веднъж ме нарекоха поет материалист
И аз се учудих, защото не смятах
Че мога да бъда неречен каквото и да било.
Аз дори не съм поет – аз просто виждам.
Ако написаното от мен има стойност, тя не ми принадлежи –
Стойността е някъде там в моите стихотворения.
Всичко това е абсолютно независимо от моята воля.