Алберту Къейру „Де да можеше животът ми да е волска каруца“

by Владимир Сабоурин

 

Де да можеше животът ми да е волска каруца
Която рано-рано скрибуца по пътя.
И която после се връща отдето е ходила
Почти по нощите по същия път.

Нямаше да имам нужда от надежди, а само от колела…
Моята старост нямаше да има бръчки и бели коси…
Когато вече не върша работа, щяха да ми свалят колелата
И щях да се валям преобърнат и строшен на дъното на някое дере.