Алберту Къейру „Овчарю от планината, тъй далече от мен с овцете си“

by Владимир Сабоурин

Овчарю от планината, тъй далече от мен с овцете си
Що за щастие е това, коeто сякаш притежаваш – твое ли е то или мое?
Умиротворението, което изпитвам, когато те виждам – мое притежание ли е или твое?
Не, овчарю – то не е нито твое, нито мое.
То е притежание само на щастието и умиротворението;
Нито ти го притежаваш, защото не знаеш, че го притежаваш.
Нито аз го притежавам, защото зная, че го притежавам.
То е само себе си и низпада върху нас като слънцето
Което бие в гърба ти и те грее, а ти безразлично мислиш за нещо друго.
И бие в лицето ми и ме заслепява – и аз мисля само за слънцето.